— Искаш да кажеш, че са ме натопили? — Сакс поклати глава. — Ама Флеърти не искаше аз да поемам разследването. Искаше да го даде на друг.
— Амелия, не бъди наивна. След романтична вечер младежът казва: „Чудесно беше, но по-добре да не те каня у нас.“ Какво казва момичето?
— „Хайде да се качим.“ Онова, за което той си е мислил през цялото време. Искаш да кажеш, че Флеърти ме е изиграла, така ли?
— Искам да кажа, че не е искала да ти отнеме случая. Ако искаше, нямаше да се колебае.
Сакс разсеяно се заигра с косата си. При мисълта за коварните политически ходове в управлението — все още непозната територия за нея — стомахът ѝ се сви.
— Не ми харесва, че водиш такова разследване точно на този етап от кариерата си — добави Селито. — Но каквото станало, станало. Едно ще те посъветвам. Стой ниско. Стани невидима.
— Ама аз…
— Изслушай ме. Внимавай да не се набиваш на очи по две причини. Първо, ако се разчуе, че разследваш полицаи, ще плъзнат слухове — че тоя взимал подкупи, че оня закрилял престъпници. Никакво значение няма, че не са верни. Слуховете са като зараза. Не можеш да ги изгониш. Те се разпространяват и съсипват живота на хората.
— Каква е втората причина?
— Това, че си полицай, не означава, че си неуязвима. Дори в Сто и осемнайсети да има подкупни ченгета, те няма да ти сторят нищо. Такива неща не стават. Цивилните, за които работят обаче, няма да са на това мнение. Нито за миг няма да се поколебаят да те приспят навеки в багажника на някоя кола на паркинга за дълъг престой на летището… Бог да ти е на помощ, малката. Пипни тия негодници. Но много внимавай. Не искам да съобщавам лоши новини на Райм. Никога няма да ми прости.
Рей Пуласки се появи и Сакс го извика в новия си кабинет — антрето на Райм.
Разказа му набързо за новия развой в разследването на Часовникаря и попита:
— Какво става със Сарковски?
Той погледна бележките си.
— Открих съпругата му и я разпитах. Мъжът ѝ е бил на петдесет и седем години и е имал фирма в Манхатън. Няма полицейско досие. Бил е убит на четвърти ноември тази година и е оставил съпруга и две деца, момче и момиче. Причина за смъртта — несъвместима с живота огнестрелна рана. Той…
— Рей? — прекъсна го тя с особен тон.
— О, да, клишетата.
Сакс си беше наумила да прекъсне лошия му навик.
Новобранецът продължи:
— Бил е собственик на сграда в Уестсайд, Манхатън, където е живял. Също имал фирма, извозваща отпадъците на големи компании и предприятия в града. Фирмата му била чиста. Не била разследвана и нямало подозрения за връзки с организираната престъпност. Самият Сарковски също нямал нарушения освен една глоба за превишена скорост през последната година.
— Изглежда изряден гражданин.
— Заподозрени?
— Няма.
— Кой участък води разследването?
— Сто трийсет и първи.
— Станало е в Куинс, не в Манхатън, така ли?
— Да.
— Къде?
— На някакъв празен парцел. Жена му не знаеше точно къде. Извършителят взел парите и портфейла му и го застрелял с три куршума в гърдите.
Ами „Сейнт Джеймс“? Чувала ли е за бара?
— Не.
— Познава ли Крийли?
— Не беше сигурна, но мисли, че не. Показах ѝ снимка и тя не го позна.
— Има ли подозрения за друг възможен мотив?
— Каза, че няколко от сделките му се провалили, изгубил доста пари. Не знае с кого ги е сключил, не искал да говори за това. Може би с мафията. Сигурно им е обещал да им осигури някакви пари, но не е успял и те са го ликвидирали.
Сакс кимна и му напомни казаното от познатия ѝ агент във ФБР, че класическата мафия отново се опитвала да печели позиции в Ийст Вилидж.
— Някой от Бруклин или Джърси плаща на ченгета в Сто и осемнайсети да бавят разследванията в квартала — предположи Пуласки. — Ние обаче не влизаме в сметката и те не са доволни. Това обяснява мерцедеса. Мафиотите ни следят. Мисля, че го видях пак.
— Така ли?
— След като ме остави, отидох пеша до дома на Сарковски. Претичах на червено и погледнах назад да видя дали има коли. Не съм много сигурен, но ми се стори, че го видях. Приличаше на мерцедес. Не видях номерата.
Сакс кимна. Погледна в ръцете на Пуласки, като държеше дебелия си бележник.
— Къде са материалите по разследването?
— Това е проблемът. Няма материали, няма улики. Претърсих цялата картотека на Сто трийсет и първи. Нищо.
— Става заплетено. Как така няма веществени доказателства?
— Изчезнали са.
— Изписали ли са ги?
— Може би, но не е отразено в компютъра. Трябва да е записано, ако са били иззети или прехвърлени другаде. Издирих обаче името на водещия детектив. Живее в Куинс. Сега е пенсионер. Арт Йънг.