— Да сте научили нещо от информатори?
Много убийства се разкриват благодарение на грешки, допуснати от убиеца — ако се изпусне пред някого за извършеното престъпление или се опита да продаде откраднат предмет. Полицията често научава за това от информатори, които свидетелстват срещу дребни услуги или пари.
— Не.
— Къде в Куинс е станало?
— На празен парцел при канала. Знаеш ли големите резервоари?
— Хранилището за природен газ ли?
— Да.
— Какво е правил там?
Иънг сви рамене:
— Имал е фирма за поддръжка. Сигурно е имал клиент там и е отишъл да провери нещо.
— При огледа не се ли откри нещо? Микроследи? Отпечатъци?
— Нищо.
Иънг през цялото време я изучаваше със сълзливите си очи. Изглеждаше малко кисел. Сигурно си мислеше: „Това ли е новото поколение полицаи? Добре, че се махнах навреме“
— Убеден ли сте, че случаят е такъв, какъвто изглежда? Убийство при грабеж.
— Почти съм убеден — отговори той след кратко замисляне.
— Но не съвсем, нали?
— Възможно е да е било планирано убийство.
— Професионален удар?
Йънг сви рамене:
— Районът беше съвсем пуст. На километър до най-близкия жилищен район. Само фабрики и складове. По улиците не щъкат деца. Няма какво да правят там. Хрумна ми, че убиецът може да е взел парите и портфейла, за да го изкара като обир. Но да зареже пистолета? Намирисва ми на поръчково убийство.
Потвърждение за връзка с организираната престъпност. Мерцедесът, мафията, ченгетата от Сто и осемнайсети участък, които си затварят очите пред бандите.
— Името Бенджамин Крийли има ли някаква връзка с разследването ви?
Иънг поклати глава.
— Знаехте ли, че жертвата, Сарковски, е посещавала „Сейнт Джеймс“?
— „Сейнт Джеймс“… Чакай, онзи бар в Алфабет Сити, на една пресечка от…
— Същият — участък 118.
Йънг се умълча. След малко измърмори:
— Не знаех. Не.
— Посещавал е бара на няколко пъти. Странно за човек, който живее в Уестсайд и работи в центъра, да посещава такова изпаднало заведение. Знаете ли нещо за това?
— Не. Нищо. — Йънг се огледа. — Но ако питаш дали някой от Сто и осемнайсети е дошъл да ме накара да зарежа разследването на Сарковски, отговорът е не. Водихме го по всички правила.
Сакс го погледна в очите:
— Какво знаете за Сто и осемнайсети?
Иънг взе едно от дистанционните устройства, завъртя го разсеяно и пак го остави.
— Споменах ли нещо преди малко? — попита Сакс.
— Какво?
Тя проследи погледа му към празната полица на близкия шкаф. Още се виждаха отпечатъци от дъна на бутилки.
— Имам много лоша памет — отбеляза тя.
— Памет ли?
— Понякога забравям дори името си.
Йънг я погледна объркано:
— Млада жена като теб?
— Да, за съжаление — усмихна се тя. — Още щом изляза от къщата ви, ще забравя, че съм била тук. Ще забравя името ви, лицето ви. Нищо няма да си спомням. Странна работа е това човешката памет.
Той разбра намека, но пак поклати глава.
— Защо се занимаваш с това? — попита шепнешком. — Хлапе като теб. Има много да учиш. Не дърпай за каишката куче, което спи.
— Ами ако не спи? — Тя се наведе напред. — Вече има две вдовици и сирачета, загубили бащите си.
— Две?
— Крийли е вторият. Посещавал е същия бар като Сарковски. Изглежда, че и двамата са познавали служители от Сто и осемнайсети. И двамата са мъртви.
Йънг се втренчи в плоскоекранния телевизор. Апаратът беше впечатляващ.
— Какво сте слушали за това? — настоя Сакс.
Йънг се втренчи в килима, сякаш търсеше участъци, които трябва да се изперат. Може би поредното занимание за запълване на свободното време. Накрая заговори:
— Има слухове. Но само толкова. Ще ти кажа истината. Не знам имена. Не знам подробности.
Сакс кимна окуражително:
— И на слухове съм съгласна.
— Въртят се доста големи суми. Само толкова знам.
— Пари ли? Колко?
— Може да са ценни книжа. Става дума за сериозни числа. А може и да са само джобни.
— Уточнете.
— Не знам подробности. Дочувал съм оттук-оттам. Например вършиш си работата, някой се доближава до някого от колегите ти и му казва нещо, което не разбираш съвсем, но получаваш някаква представа.
— Спомняте ли си имена?
— Не, не. Беше отдавна. Знам само, че са замесени пари. Не знам как стават плащанията. Не знам колко и на кого. Знам само, че човекът, около когото се върти всичко, който прибира голямата печалба, има някаква връзка с Мериленд.