Кимна на бармана, каза нещо и двамата избухнаха в смях.
Тя си спомни празния шкаф за алкохол у дома му. Тона му, когато казваше: „Нещо за пиене, вода, безалкохолно? Нямам алкохол, съжалявам…“
— Ъ, извинете, госпожице — измърмори зад нея някакъв мъж, който бързаше да влезе в бара, пълен със среднощни клиенти.
Тя влезе, изчака полицая да допие уискито си. Той потропа по бара с юмрук, кожата му бе зачервена и се лющеше. Барманът взе една бутилка и напълни чашата му с евтино уиски.
Сакс седна на паянтовото столче до Йънг. Кимнаха си за поздрав.
— Здрасти, момиче.
— Добър вечер, детективе.
— Да, и аз исках да кажа „детектив“. Нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Иънг се огледа.
— Тук е по-добре, отколкото вкъщи — отбеляза. — Не искам да замесвам жена си в тези игри.
Тоест не искаше да разбере, че пак се е пропил.
Сакс седна до него. Йънг не изглеждаше добре. Лицето му беше бледо, очите му сълзяха — по-зачервени от преди. Дрехите му бяха намачкани, а палтото, преметнато на столчето, се влачеше по пода.
— Благодаря, че се обадихте — каза Сакс.
Йънг погледна бармана и поклати глава:
— Няма пак да избяга. Абсурд. Ще загуби, ако се опита.
Съсухреният мъж с татуировка на котва на ръката измърмори разсеяно:
— Може би.
Сакс почувства допир до коляното си, за момент се почуди дали старецът не се опитва да я опипва. Погледна надолу и видя листче. Искаше да ѝ го подаде, без някой да види. Беше ксерокопие от счетоводна книга или дневник.
Йънг се наведе към нея и прошепна:
— Това е страница от деловодната книга за досиетата.
Сакс погледна листа. По средата пишеше:
Разследване номер: 3453496, Сарковски, Франк
Същност: Убийство
Изпратено на: участък 158
По искане на:
Дата на изпращане: 28 ноември
Дата на връщане:
— Колегата, с когото работя, е проверил и каза, че във ведомостта не се споменава за изпращане на материалите някъде.
— Сигурно е търсил само в компютъра. Аз погледнах и тук. Може би е фигурирало в компютъра, но са го изтрили. Това е резервната ведомост на книга.
— Защо в Сто петдесет и осми?
— Не знам. Няма причина да го пращат там.
— Откъде взехте това? — попита Сакс и кимна към листа.
— От един приятел. Бивш колега. Надежден човек. Вече е забравил какво съм го помолил.
— Къде в Сто петдесет и осми може да са го прибрали? В хранилището?
Иънг сви рамене:
— Нямам представа.
Пресуши чашата си.
— Благодаря — каза Сакс.
Той сви рамене и потропа по барплота.
— Смятате да поработите в къщата и градината, а? — осведоми се тя.
— Да. Може да се каже.
Йънг явно не искаше да говори повече за това.
Сакс погледна часовника си.
— Слушайте, колата ми е отвън. Мога да ви откарам.
— Не, имам среща с един приятел, бивш колега. Ще поиграем билярд в Челси. Там има хубав клуб. Играеш ли билярд?
— Не. Е, само като дете, с татко. — Сърцето ѝ се сви при мисълта за баща ѝ. — Да ви откарам ли там?
Йънг се изсмя дрезгаво:
— Да не си таксиджийка? Да ме откара вкъщи, да ме откара до залата за билярд. Не, ще отида пеша. Малко физически упражнения. — Огледа бара. — Това местенце е супер, как мислиш?
— Става.
— На „Таймс Скуеър“ вече не са останали много от тия стари дупки… Работех във Втори. Знаеш ли…
— На Четирийсет и втора улица. Аз също съм била там.
— Преди да стане търговски център. Винаги съм си мислил, мамка му, каква жега. Понякога през август дори бандюгите се завираха в миша дупка, толкова беше горещо. Какви дни. — Йънг отпи глътка уиски, жълто като очите му. — Сега минавам покрай тия барове. Този, другите… На някои още стоят старите надписи, от четирийсетте и петдесетте предполагам. Че имали климатик. Странна работа, а, бар да рекламира, че има климатик, за да привлича клиенти. Сега е друго, а? Времената се менят. — Потропа с осеяния си с белези юмрук по надраскания барплот, за да привлече вниманието на бармана. — Дааа, мамка му, времената се менят.
19.
21.01 ч.
Новата им кола беше буик „Льосабр“.
— Откъде го взе? — попита Винсънт, когато седна до Дънкан.
Колата чакаше с работещ двигател пред църквата.
— От Долен Ийстсайд — отвърна Дънкан и за миг го погледна.
— Никой ли не те видя?
— Само собственикът. За кратко. Но няма да каже на никого.
Дънкан потупа по джоба си, където държеше пистолета. Кимна към ъгъла, където преди няколко часа бе заклал студента.