— Да си виждал полиция наоколо?
— Не, никой не е идвал.
— Добре. Значи вероятно са извозили контейнера и трупът вече пътува на някой шлеп.
„Прережи очите…“
— Какво стана в гаража? — попита Винсънт.
Дънкан леко се намръщи:
— Не успях да се приближа до джипа. На етажа нямаше много ченгета, но имаше някакъв клошар. Вдигна врява и след малко дотичаха полицаи. Трябваше да се махна.
Тръгнаха. Винсънт нямаше представа къде отиват. Дънкан се беше обадил преди десет минути и нареди да го чака долу. Буикът беше стар и миришеше на цигари. Не знаеше как да го нарича. Беше тъмносин, но синьомобил звучеше смешно. Не можеше да измисли име за колата. В момента Умния Винсънт не беше в много духовито настроение. След няколко минути попита:
— Какво най-много обичаш да ядеш?
— Какво…
— Любимата ти храна. Коя е.
Дънкан се намръщи леко. Често се мръщеше, вземаше всичко сериозно и за всичко имаше премислен отговор. Този въпрос обаче го изненада. Той се изсмя смутено:
— Ами, нали знаеш, че не ям много.
— Все пак трябва да имаш любима храна.
— Не съм се замислял. Защо питаш?
— Ами, мислех си да отидем някъде и да сготвя вечеря за двамата. Мога да правя много неща. Спагети… Обичаш ли спагети? Правя ги с кюфтенца. Може със сметанов сос. Наричат се „Алфредо“. Или с доматен.
— Ами, май предпочитам доматен. Така си ги поръчвам на ресторант.
— Тогава така ще ти ги направя. Ако сестра ми дойде, можем да си спретнем парти. Е, не чак парти. Само тримата.
— Това… — Дънкан поклати глава, изглеждаше трогнат. — Никой не ми е приготвял вечеря от… от много време.
— Какво ще кажеш за следващия месец?
— Става. Разкажи ми за сестра си.
— С две години е по-млада от мен. Работи в банка. И тя е хилава като теб. Не че ти си много хилав. Просто, така да се каже, в добре форма.
— Омъжена ли е, има ли деца?
— О, не. Твърде е заета с работата си. Много ѝ се удава.
Дънкан кимна:
— Добре, следващия месец. Пак ще дойда. Можем да купим храна за вкъщи. Аз не мога да ти помогна. Не мога да готвя.
— О, аз ще сготвя. Много обичам. Редовно гледам готварския канал.
— В такъв случай мога да купя десерта. Нещо готово. Знам, че обичаш сладко.
— Страхотно — въодушевено възкликна Винсънт; огледа студените, синкави улици. — Къде отиваме?
Дънкан помълча за момент. Спря на един светофар, предните колела се заковаха на самата мръснобяла стоп линия.
— Нека да ти разкажа нещо — рече след малко.
Винсънт погледна приятеля си.
— През хиляда седемстотин и четиринайсета Английският парламент обявил награда от двайсет хиляди лири стерлинги за онзи, който изобрети преносим часовник, достатъчно точен, за да се използва в морето.
— Тогава това са били много пари, нали?
— Огромна сума. Нуждаели се от часовник за корабите, защото всяка години загивали хиляди моряци заради грешки в навигацията. За да планираш маршрута на кораб, трябва да знаеш географската дължина и ширина. Ширината може да се определи астрономически. За дължината обаче е нужда да знаеш точното време. Британският часовникар Джон Харис решил да се помъчи да вземе наградата. Започнал да работи по изобретението през хиляда седемстотин трийсет пета и най-накрая създал малък часовник, който можел да се използва на кораб и изоставал само с няколко секунди за едно презокеанско пътуване. Кога мислиш, че завършил изобретението? През хиляда седемстотин шейсет и първа.
— За толкова много време?
— Сблъскал се с политически интриги, конкуренция, алчни бизнесмени и разбира се, с механични трудности — почти непреодолими. Но нищо не можело да го обезкуражи. Успял, макар и след двайсет и шест години.
Светлината стана зелена и Дънкан увеличи скоростта.
— Отговорът на въпроса ти е, че отиваме да видим следващата жена в списъка. Миналия път ни изпревариха, но това не бива да ни обезкуражава.
„Големият план…“
— Първо, в гаража има ли охранителни камери? — попита Райм.
Селито се изсмя, сякаш казваше: „Мечтай си“.
С Пуласки и Бейкър се бяха върнали в къщата на Райм и сега разглеждаха събраното от новобранеца в гаража. Бездомникът, който бе нападнал младия полицай, беше заведен в психиатрична болница. Нямаше връзка със случая и му поставиха диагноза параноидна шизофрения, дълго оставена без лечение.
— На неподходящо място в неподходящо време — измърмори Пуласки.