— Той или ти? — попита Райм; след малко добави: — Охранителни камери на паркинга, откъдето е откраднал джипа?
Селито отново се засмя мрачно.
— Да видим тогава какво е намерил Рей. Първо патроните.
Купър донесе кутията и я отвори пред Райм.
Трийсет и два калибровите патрони са необичаен боеприпас. Имат по-голям обхват от по-дребните 22-калиброви, но нямат такава мощ като по-едрите 38-калиброви и 9-милиметрови. Трийсет и два калибровите пистолети са известни повече като „дамско оръжие“. Пазарът им е ограничен, но все пак голям. Ако намерят оръжие, стрелящо с такива патрони, у заподозрян, това би било косвено доказателство, че той е Часовникаря, но Купър не можеше просто да провери в местните оръжейни магазини и да направи списък на хората, които са си купили подобен пистолет.
Понеже от кутията липсваха седем, Райм предположи, че пистолетът най-вероятно е „Отоуга Мк II“, който побира толкова патрона, но беше възможно да е „Берета Том Кат“, „Гардиън“ или Ел Дабъл-ю Ес 32. Убиецът можеше да носи едно от тези оръжия. (Ако беше въоръжен. Както изтъкна Райм, патроните навеждат на мисълта, че извършителят има пистолет, но не са твърдо доказателство.)
Райм забеляза, че куршумите са 4,6-грамови, достатъчно тежки, за да нанесат сериозни поражения, ако са изстреляни от близко разстояние.
— На дъската, новобранец — изкомандва криминалистът.
Книгата, която беше открил в джипа, се казваше „Изтръгнати самопризнания“, издание на малко издателство в Юга. Хартията, шрифтът и печатът — да не говорим за стила — бяха третокласни.
Книгата, дело на анонимен автор, който твърдеше, че бил служил в специалните части, описваше използването на мъчения, които биха довели до смърт, ако разпитваният не направи самопризнания — удавяне, удушаване, измръзване в студена вода и други. Описваше се увесване на тежест над гръкляна на пленника, а също нарязване на китките и дланите и оставяне на кърви, докато не проговори.
— Боже мой — възкликна Бейкър. — Това е неговият учебник… Решил е да убие десет души по такива начини.
— Частици? — попита Райм, загрижен повече за криминалистичното значение на книгата, отколкото за психологическото.
Купър разлисти книгата над голям бял лист, за да изтърси частичките, които са се задържали в нея. Нищо не изпадна.
Разбира се, нямаше и отпечатъци.
Никой от методите в книгата не изискваше специална екипировка; ако имаше такива, Райм би могъл да открие снабдителите. За умъртвяване на десетина души според описанията бяха достатъчни обикновени предмети като въже и кухненски ножове.
Купър откри, че книгата не се предлага от основните книжарници или книгоразпространителни вериги — никой не искаше да я продава. Все пак можеше да се купи от различни сайтове за търговия по Интернет и няколко екстремистки организации, продаващи всичко необходимо да се предпазиш от множащите се малцинства, чужди емигранти и самите американски власти. През последните години Райм бе работил като консултант в доста разследвания на терористични дейности; много от тях бяха свързани с „Ал Кайда“ и други ислямски фундаменталисти, но имаше и чисто американски групировки — заплаха, на която смяташе, че властите не обръщат достатъчно внимание.
Обадиха се на издателя, който не пожела да им сътрудничи. Райм го очакваше. Казаха му, че не продават книгата директно на читателите и ако искал да получи списък на книжарниците, които са закупили екземпляри от нея, трябвало да вземе съдебна заповед. За издаването ѝ щяха да отидат седмици.
— Не разбирате ли? — тросна се Денис Бейкър по телефона. — Някой използва вашата книга като ръководство как да убива хора.
— Ами, тя е точно за това — отвърна издателят и затвори.
— По дяволите.
Продължиха с другите веществени доказателства. Пръстта, листата и пепелта, които Пуласки бе събрал от решетката на радиатора, не показваха нищо конкретно.
— Събрах частици и от страничното огледало и тасовете на колелата — отбеляза той.
Частичките обаче бяха най-обикновена градска кал.
На пода на джипа имаше следи от пясък като онзи, с който бе посирана уличката на второто местопрестъпление.
Трохите бяха от пуканки, чипс, солети и шоколад. Също от бисквити с фъстъчено масло. Петната бяха от безалкохолни — със захар, не диетични. Разбира се, нищо от това не разкриваше пряко извършителя, това бяха само малки стъпки по пътя към разкриването му.
Късите кафеникави памучни влакна бяха, както бе предположил Пуласки, от обикновени работни ръкавици, каквито се продават в хиляди магазини. Престъпниците явно бяха изчистили внимателно всички повърхности в колата и бяха носили ръкавици през цялото време.