Това ясно показваше, че Часовникаря е изключително предпазлив и предвидлив.
Космите от облегалката бяха дълги около осемнайсет сантиметра, повече черни, но и няколко започнали да побеляват. Космите са добра улика и често падат сами или се отскубват при борба. Косъм, намерен на местопрестъплението може да доведе до разкриване на престъпника по цвета на косата, дължината ѝ или наличието на боя и други вещества. Те обаче по принцип не могат да се конкретизират — тоест да се свържат по недвусмислен начин с точно определен човек (освен ако не са изскубнати с луковицата, от която може да се вземе ДНК). Космите, намерени от Пуласки, не бяха изтръгнати с корените.
Райм забеляза, че са твърде дълги, за да са от Часовникаря — фотороботът по описанието на Халърстейн бе на мъж със средно дълга коса. Джоан Харпър беше видяла съучастника с шапка, следователно можеше да са от него. Райм обаче достигна до извода, че космите вероятно са от някого, който се е возил в колата, преди да бъде открадната от Часовникаря. Можеха да са както мъжки, така и женски, разбира се. Това, че започваха да побеляват, означаваше човек на средна възраст, а за мъж на тези години беше странно да носи коса до раменете.
— Часовникаря може да има приятелка или друга съучастничка, но това не е много вероятно… Запиши го все пак на дъската — изкомандва Райм.
— Защото никога не се знае — отбеляза Пуласки, сякаш цитираше нещо заучено. — Нали?
Райм вдигна вежди и кимна. След това попита:
— Обувки?
Единствените отпечатъци, намерени от Пуласки, бяха от обувки с гладки подметки, размер 47. Собственикът им бе стъпил в малка локва в гаража и беше оставил десетина следи към изхода. Пуласки беше почти сигурен, че са от Часовникаря или съучастника му, защото отпечатъците бяха на сравнително голямо разстояние един от друг и токовете почти не личаха.
— Означава, че е бягал — отбеляза младежът.
Отпечатъците обаче не им помагаха много. Нямаше начин да се установи марката, защото не се виждаха изразени следи от грайфери. Нямаше и необичайно износване на подметката, от което да си извадят заключение за ортопедични проблеми на собственика им.
— Поне знаем, че носи голям номер — отбеляза Пуласки.
— Не знам откъде реши, че човек с крака четирийсет и първи номер, не може да носи обувки четирийсет и седми? — изсумтя Райм.
Новобранецът кимна:
— Разбирам.
„Ще се научиш“ — помисли си Райм и погледна уликите.
— Това ли е всичко?
Пуласки кимна:
— Направих, каквото можах.
— Добре си се справил явно — измърмори криминалистът.
Може би не прозвуча много ентусиазирано, но не го беше грижа. Почуди се дали резултатът щеше да е друг, ако Сакс бе извършила огледа. Все му се струваше, че щеше да има разлика.
Той се обърна към Селито:
— Какво става с разследването на Лупонте?
— Още нямам нищо. Ако знаеше повече подробности, щях по-лесно да го намеря.
Новобранецът погледна дъската с таблицата:
— Толкова много информация… А още не знаем почти нищо за него.
„Много си прав — помисли си Райм. — Знаем само, че е дяволски хитър.“
Часовникаря
Местопрестъпление едно
Място:
> Ремонтен док на река Хъдсън, при 23-та улица.
Жертва:
> Неизвестна самоличност.
> Мъж.
> Вероятно на средна възраст или по-стар. Възможно е да е имал високо кръвно налягане или сърдечно-съдово заболяване (висока концентрация на антикоагуланти в кръвта).
> Бреговата охрана и водолази търсят тялото в нюйоркското пристанище.
> Проверяват се и сигналите за изчезнали лица.
Извършител:
> Виж по-долу.
Начин на действие:
> Убиецът е принудил жертвата да се държи за ръба на кея и да виси над водата, рязал е пръстите и китките ѝ, докато е паднала.
> Час на нападението: между 18.00 в понеделник и 6.00 във вторник.
Улики:
> Кръв, група АВ положителна.
> Парченце от счупен нокът, без лак, широк.
> Част от прерязаната метална мрежа, срязана с обикновени клещи за тел, произход — неустановен.
> Часовник. Виж по-долу.
> Стихотворение. Виж по-долу.
> Следи от нокти по дъските на кея.
> Няма съществени микроследи, пръстови отпечатъци, следи от обувки и автомобилни гуми.
Местопрестъпление две
Място: