Втори клиент на бара е умрял наскоро, Франк Сарковски. Убийство/грабеж? Пуласки да намери материалите по разследването.
> Сакс/Пуласки — следени от мерцедес „А Ем Ге“.
Франк Сарковски:
> Жертвата е 57-годишен бизнесмен от Манхатън, няма полицейско досие, убит на 4 ноември тази година, наследници — жена и две деца.
> Собственик на фирма, занимаваща се с поддръжката на делови сгради и фабрики.
> Застрелян при привиден опит за грабеж. Оръжието е намерено на местопрестъплението — 38-калибров „Смит и Уесън“, няма отпечатъци, заличени серийни номера. Според водещия детектив по разследването може да е поръчково убийство.
> Няма заподозрени.
> Убит на празен парцел в Куинс близо до хранилищата за природен газ.
> Слухове — полицаи от участък 118 получават подкупи: Мерилендска връзка. Връзка с балтиморската мафия?
> Уликите и материалите по разследването са изчезнали. Търсят се.
Материалите по случая са изпратени в участък 158 на 28 ноември. Не са върнати; не се знае кой ги е изискал.
20.
21.38 ч.
— Трябва ми едно досие.
— Аха — измуча чиновничката.
Жвакаше дъвка. Шумно.
Пльок.
Амелия Сакс бе в хранилището на участък 158 в Долен Манхатън, недалеч от Сто и осемнайсети. Даде номера на разследването „Сарковски“ на дежурната чиновничка, която затрака отсечено по клавиатурата на компютъра си. Погледна монитора.
— Няма такова.
— Сигурна ли сте?
— Няма го.
— Хъм. — Подсмихна се Сакс. — Къде ли е избягало?
— Да избяга?
— Получили сте го на двайсет и осми или двайсет и девети ноември от участък 131. Някой от вашия участък го е поискал.
Пльок.
— Ами, не е картотекирано. Сигурна ли сте, че се е получило при нас?
— Е, не хиляда процента.
— Хиляда, а? — измънка чиновничката и още по-нервно задъвка дъвката.
До нея имаше кутия цигари, готови за почивка за пушене.
— При какъв сценарий би могло да не е картотекирано?
— Сценарий?
— Нали винаги картотекирате, получените досиета?
— Ако е поискано от определен детектив, досието се получава при него и той трябва да го заведе.
— Не е било поискано от конкретен детектив.
— Тогава трябва да се е получило тук. — Чиновничката кимна към кутия с бележка „За обработка“. — Ако някой се е интересувал от него, трябва да го е взел. И да го е регистрирал. Трябва да е заведено в книгата.
— Да, ама не е.
— Трябва да е заведено. Защото иначе откъде ще знаем къде е?
Сакс почна да рови в кутията.
— Не можете да правите това — възрази чиновничката.
— Добре, но нали разбирате проблема ми?
Чиновничката примигна. Балончето от дъвка в устата ѝ се пукна.
— Сигурна съм, че досието се е получило при вас. Вие обаче не можете да го намерите. Какво предлагате да направя?
— Подайте искане. Някой ще го потърси.
— Мислите ли, че ще стане? Аз не съм убедена. — Сакс погледна към хранилището. — Ще хвърля един поглед вътре, ако не възразявате.
— Не е позволено.
— Само за няколко минути.
— Не може…
Сакс влезе в стаичката и започна да рови купищата папки. Чиновничката измърмори нещо, но тя не я чу.
Папките бяха подредени по номера и бяха с различни цветове в зависимост от това, дали разследванията са открити, приключени или очакващи да влязат в съдебна зала. Особено тежките случаи бяха означени с червена лента по края. Сакс откри папките с най-пресните разследвания и ги прегледа една по една. Разбира се, материалите по случая „Сарковски“ ги нямаше.
Тя спря, постави ръце на кръста си и се вгледа в купищата документи.
— Здравейте — чу се мъжки глас.
Тя се обърна. Зад нея стоеше висок мъж с прошарена коса, бяла риза и тъмносини панталони. Имаше стойка на военен и се усмихваше.
— Вие сте…?
— Детектив Сакс.
— Младши инспектор Джефрис.
Младшите полицейски инспектори обикновено бяха началници на участъци. Името му бе познато на Сакс, но тя не знаеше нищо за него. Освен че явно работи съвестно, защото след девет вечерта все още бе на работа.
— С какво можем да ви помогнем, детектив?
— Едно досие е било изпратено във вашия участък от участък 131. Преди около две седмици. Трябва ми за едно разследване.
Той погледна чиновничката, която се беше измъкнала гузно в коридора.
— Няма го тук, сър — побърза да каже тя. — Казах ѝ.
— Според ведомостта в Сто трийсет и първи трябва да е тук — настоя Сакс.