— Не е ли заведено? — поинтересува се Джефрис.
— Не — отвърна чиновничката.
— Ами в кутията за обработване?
— Не.
Той кимна:
— Добре, елате в кабинета ми. Ще видя какво може да се направи.
— Благодаря, сър.
Сакс излезе, като се престори, че не забелязва чиновничката. Не искаше да ѝ доставя удоволствие.
Тръгнаха мълчаливо по лабиринт от мрачни коридори. Сакс с мъка настигаше бързо крачещия мъж, ставите я боляха от артрита.
Влязоха в един кабинет, инспекторът ѝ кимна към стола срещу бюрото и затвори вратата, на която имаше голяма табела: „Холстън П. Джефрис“.
Сакс седна.
Джефрис внезапно се наведе към нея, приближи лицето си на сантиметри от нейното. Удари с юмрук по бюрото:
— Какво, по дяволите, си въобразявате?
Сакс се отдръпна, усети топлия му дъх с лек мирис на чесън върху лицето си.
— Ами… Какво имате предвид?
Успя да преглътне думата „сър“, която почти машинално ѝ дойде на езика.
— Откъде сте?
— Откъде?
— Проклета дилетантка, от кой участък сте?
Сакс занемя за момент, стъписана от гнева на инспектора.
— По принцип работя в „Тежки престъпления“…
— Какво значи „по принцип“? За кого работите?
— Водя едно разследване. Прекият ми началник е Лон Селито. В „Тежки престъпления“. Аз…
— Не сте детектив…
— Аз…
— Не смейте да прекъсвате по-висшестоящ от вас. Никога. Ясно ли е?
Сакс се запъна. Беше като занемяла.
— Ясно ли е? — изкрещя той.
— Да.
— Не сте детектив много отдавна, нали?
— Не.
— Личи си, защото ако бяхте истински детектив щяхте да спазите протокола. Щяхте да дойдете при мен и да помолите за разрешение да вземете досието. Това, което направихте… Пак ли искате да ме прекъснете?
Тя наистина се канеше да го прекъсне, но отговори:
— Не.
— Това, което направихте, е лична обида за мен.
От устата му хвърчаха слюнки като куршуми.
Той замълча. Дали щеше да е прекъсване, ако Сакс заговори сега? Не ѝ дремеше.
— Не съм искала да ви засегна. Просто водя едно разследване. Трябва ми едно досие, което се явява изчезнало.
— „Явявало се изчезнало“? Що за израз? Или се явява, или е изчезнало. Ако се отнасяте толкова небрежно към разследването, както се изразявате, нищо чудно сама да сте го изгубили и сега да се опитвате да изкарате другиго виновен.
— Досието е изписано от участък 131 и е изпратено тук.
— За кого?
— Това е проблемът. Тази графа във ведомостта е празна.
— Има ли други досиета, които са били изпратени тук?
Той седна на ръба на бюрото и се втренчи в нея.
Какво имаше предвид? Тя се намръщи.
— Други досиета, от другаде? — уточни той.
— Не разбирам какво имате предвид.
— Знаете ли с какво се занимавам аз тук?
— Моля?
— Каква е работата ми в Сто петдесет и осми?
— Ами, предполагам, че сте началник на участъка.
— Предполагате — имитира я той. — Виждал съм полицаи да загиват, защото предполагат. Отиват си ей така…
Ставаше досадно. Сакс се втренчи решително в очите му. Нямаше проблем да издържи погледа му.
Джефрис сякаш не забеляза. Продължи да крещи:
— Освен, че съм началник на участъка, както гениално се досетихте, аз ръководя комисията за разпределяне на личния състав в целия район. Преглеждам хиляди досиета всяка година, виждам какво трябва за разследванията, определям колко хора са необходими, за да се справят. Служа като буфер между градската и щатската власт, за да осигуря всичко, от което имаме нужда. Може би си мислите, че това е чиста загуба на време, а?
— Не, не мисля…
— Е, ще ви кажа, че не е, госпожичке… Аз преглеждам тези досиета и след това ги връщам… От кое разследване точно се интересувате?
Сакс понечи да каже, но замълча. Изведнъж реши, че не иска да му казва. По всяка логика, ако криеше нещо, той едва ли щеше да се държи толкова отвратително. Но от друга страна, може би се държеше така, за да разсее подозренията ѝ. Тя се замисли. Беше казала на чиновничката само номера на досието, не и името Сарковски. Тя бе твърде разсеяна и едва ли щеше да си спомни дългото число. Сакс отговори спокойно:
— Предпочитам да не казвам.
Той примигна изненадано:
— Какво…
— Няма да ви кажа.
Джефрис кимна. Изглеждаше спокоен. Изведнъж обаче пак се наведе напред и удари с юмрук по бюрото:
— Длъжна сте да ми кажете. Искам да знам за кое досие става дума. Казвайте.
— Не.
— Ще подам искане да ви отстранят за неподчинение.