— Заради Том ли?
— От време на време въвежда сух режим. Много е досадно.
Кейтрин Дано познаваше удоволствието от дребните капризи. (Е, в Мексико ѝ беше струвало няколко килограма повече, но онова бе твърде дълга и досадна седмица.) Тя остави кучето на пода и наля на Райм порядъчна доза уиски. Постави чашата в държателя на инвалидната му количка и приближи сламката до устата му.
— Благодаря. — Той отпи жадно. — Искам да ми кажеш какъв хонорар вземаш за помощта в разследването. Ще се погрижа кметството да ти плати двойно. И ако ти се пие нещо, не се стеснявай да поискаш. Том с удоволствие ще ти сервира.
— Може да се заредя с малко кофеин.
Тя си наля черно кафе и се поглези с една курабийка от овесени ядки от чинийка, оставена от болногледача. Беше ги приготвил сам и тя му поиска рецептата.
Данс погледна часовника си. В Калифорния беше с три часа по-рано.
— Извинявай за минутка. Искам да се обадя вкъщи.
— Разбира се.
Тя телефонира. Маги се обади.
— Здравей, слънчице.
— Мамо.
Момиченцето обичаше да приказва и за десет минути Данс научи всички подробности от пазаруването за Коледа с детегледачката. Маги завърши:
— А след като се върнахме, четох „Хари Потър“.
— Новия ли?
— Да.
— Колко пъти ти станаха?
— Шест.
— Не искаш ли да прочетеш и нещо друго? Трябва да разшириш погледа си.
— Мамо, ами ти колко пъти си слушала онзи албум на Боб Дилън? „Блонд Он Блонд“? Или Ю Ту?
Непоклатима логика.
— Тук ме хвана, слънчице.
— Мамо. Кога се прибираш?
— Може би утре. Обичам те. Дай ми брат си.
Уес се обади и с него също си поговориха, но не с толкова словоизлияния и по-сериозно, макар че темата беше само спорт. Той искаше да тренира борба и я помоли да му разреши. Данс предпочиташе не толкова агресивен спорт. Неговото мускулесто тяло бе подходящо за гимнастика, но това не го привличаше.
От опит Кейтрин знаеше, че гневът е първата реакция, когато се опиташ да разобличиш лъжеца. Тя разбираше, че влечението на Уес към борбата идва от гнева, загнездил се в него като болест, и че практикуването на агресивен спорт няма да е полезно за момчето. Много е опасно да даваш воля на яростта.
Поговориха малко за това.
Разследването на Часовникаря накара Кейтрин да си дава по-добра сметка за времето. Тя зависеше от него както в работата си, така и в общуването с децата си. Така например то бързо разсейва гнева (едно яростно избухване рядко продължава повече от три минути) и отслабва опозицията понякога по-ефективно и от най-убедителните аргументи. Данс не забрани на сина си да тренира борба, но го убеди преди това да пробва за известно време с успоредките и висилките. (Веднъж го бе чула да казва на един приятел: „Да, скапано е майка ти да е ченге“.)
Ненадейно настроението му се промени и той забърбори весело за някакъв филм, който гледал по телевизията. В един момент мобилният му телефон изпиука — съобщение от приятел. Набързо каза „довиждане“ на майка си и затвори.
Щрак.
Спонтанното кратко „обичам те“ бе като награда.
Тя затвори и погледна Райм:
— Имаш ли деца?
— Аз ли? Не. Не мисля, че ще се справя.
— Никой не мисли, че ще се справи, докато не му се родят.
Той се загледа в слушалките на миникомпютърчето ѝ, които вечно висяха на врата ѝ като лекарска слушалка.
— Както виждам, обичаш музика… Какво ще кажеш за това дълбоко умозаключение?
— Музиката ми е хоби.
— Наистина ли? Свириш ли?
— Понякога пея. Бях кънтри певица. Сега обаче, когато имам малко свободно време, качвам децата и кучетата в караваната и отпрашваме нанякъде на лов за песни.
Райм се намръщи:
— О, как му се казва иначе?
— Издирване на песни.
— Да. Точно така.
Това бе страстта на Кейтрин Данс. Тя беше сред онези фолклористи, които обикалят страната и събират непознати народни песни. Алан Ломакс бе може би най-известният сред тях, събрал много образци на традиционната музика в САЩ и Европа. Данс от време на време посещаваше източното крайбрежие, но народното творчество от тази област бе добре познато, затова в последно време пътуваше във вътрешността, а също в Нова Скоуша и Канада, селскостопански райони и места — като централна Калифорния — с голям процент испаноговорящо население.
Тя разказа всичко това за Райм и му обясни как с една приятелка поддържат уебсайт с информация за музикантите, песните и самата музика. Помагали на музикантите да регистрират авторските права на песните си и им изпращали всички средства, които слушателите плащали, за да изтеглят музиката на компютрите си. Някои от тези музиканти дори сключили договори със звукозаписни компании, които купували музиката им за озвучаване на любителски филми.