— Не е приемане. Ти оценяваш условията и се бориш. Не седиш по цял ден… О, всъщност май точно това правиш.
Шегата постигна целта си и Райм се засмя. Данс бе преценила, че криминалистът не обича предпазливото отношение и евфемизмите.
— Ти приемаш действителността, истината, но се опитваш да я промениш. Не се самозалъгваш.
— Мисля, че не си права.
— А, примигна два пъти. Това е стресова реакция. Не вярваш в това, което казваш.
Той пак се засмя:
— С теб не може да се спори.
— Разчетох те, Линкълн. Не можеш да ме излъжеш. Но не се тревожи. Няма да издам тайните ти на никого.
Вратата се отвори и Амелия Сакс влезе. Двете жени се поздравиха. По Стойката и изражението на Сакс личеше, че нещо я тревожи. Тя отиде при прозореца, погледна навън и спусна щорите.
— Какво има? — попита Райм и отпи от уискито.
— Един съсед ми се обади. Каза, че някакъв човек ме търсил. Представил се за един приятел от полицията, с когото съм служила заедно преди години.
— И какво?
— Значи някой знае, че сме били партньори и го е използвал като оправдание да разговаря за мен със съседите ми, та дори ако ми споменат, да не прозвучи подозрително.
— Сигурна ли си, че не е бил той?
— Преди няколко години напусна и се премести в Монтана.
— Може да се е върнал.
— В такъв случай трябва да е духът му. Миналата пролет загина при мотоциклетна катастрофа. И това не е всичко. По-рано днес някой е ровил в чантичката ми. Бях я оставила в колата, заключена.
— Къде?
— На огледа на улица „Спринт“. Освен това някой следи мен и Рей. Не знам кой и защо, но според мен сме в опасност.
Нещо загложди Кейтрин Данс, но не можеше да определи точно какво. Накрая се сети:
— Трябва да ви кажа нещо. Може да не е важно, но…
Райм свика всички: Селито, Купър, Пуласки и Бейкър.
Амелия Сакс ги огледа и заговори:
— Знам, че е късно, но искам да знаете какво става. Не е свързано с Часовникаря, а с другия случай, който разследвам. С Крийли… Някой ме следи. Кейтрин мисли, че и тя е видяла някого.
Специалистката по кинесика кимна.
Сакс погледна Пуласки:
— Каза, че си видя онзи мерцедес. След това появявал ли се е?
— Не. Последният път беше този следобед.
— Ами при теб, Мел? Нещо необичайно?
— Мисля, че не. — Стройният лаборант намести очилата си. — Но не съм се оглеждал. Рядкост е някой да следи обикновен лаборант.
Селито каза, че му се струва, че е видял да го следят.
— А теб, Денис? — попита Сакс. — Забелязал ли си да те следят, когато беше в Бруклин?
Той поклати глава:
— Аз ли? Не съм бил в Бруклин.
Тя се намръщи:
— Ама… не си ли бил?
— Не.
Сакс погледна Данс, която внимателно наблюдаваше Бейкър. Калифорнийската полицайка кимна.
Сакс премести ръката си към пистолета и се обърна към Бейкър:
— Денис, дръж ръцете си така, че да ги виждаме.
Очите му се разшириха от изненада.
— Какво?
— Трябва да поговорим.
Никой от другите (които бяха запознати с положението) не реагира, само Пуласки приближи ръката си към пистолета. Лон Селито застана зад Бейкър.
— Хей, какво става? — намръщи се Бейкър и погледна плахо дебелия детектив.
— Трябва да ти зададем няколко въпроса, Денис — каза Райм.
Това, което Кейтрин Данс сподели пред криминалиста, бе много тънко наблюдение и нямаше нищо общо със следене; Сакс го беше споменала само за да притъпи вниманието на Бейкър. Данс си спомни, че когато разказваше, че е бил на местопрестъплението в цветарското ателие, лейтенантът седеше с кръстосани крака, гледаше в земята и положението на тялото му подсказваше, че може би лъже. Твърдеше, че току-що идва от местопрестъплението, но не си спомняше дали улица „Спринг“ е отворена за движение или не. Тъй като нямаше причина да лъже за мястото, където е бил, за момента Кейтрин не му обърна внимание.
Когато обаче Сакс спомена, че някой е отварял колата ѝ, Данс си спомни поведението на Бейкър. Сакс се обади на Нанси Симпсън и попита в колко часа си е тръгнал лейтенантът.
— Веднага след вас, детективе — отговори ѝ полицайката.
Бейкър обаче ѝ беше казал, че е останал още близо час.
Симпсън спомена, че Бейкър е тръгнал за Бруклин.
Сега Сакс го попита дали е ходил в квартала, за да може Данс да следи за признаци, че лъже.
— Отворил си колата ми и си пребъркал чантичката ми — обвини го Сакс. — Разпитвал си съседите ми, като си се представял за бивш колега.