— Имам един проблем, Ейми.
— Какъв проблем?
— Със здравето.
Тя затаи дъх, зачопли кожичките на пръстите си.
— Имам малко рак. Нищо сериозно. Ще постъпя на лечение.
Разказа ѝ подробностите — винаги беше искрен с дъщеря си. Изведнъж стана необичайно сериозен:
— Но по-големият проблем е, че платих цели пет долара за подстрижка, а сега цялата ми коса ще опада. — Почеса се по главата. — Трябваше да спестя тези пари.
Обичаше да ѝ разказва за онези моменти, когато човек трябва да се изправи сам пред непреодолими трудности.
— Наричам го „юмручно време“, Ейми. Понякога се налага да си пробиваш път със сила. Да се изправиш сам срещу престъпник, срещу партньора си. Дори срещу цялата полиция… Понякога най-трудната битка е да надвиеш сам себе си.
Спомени…
По бузите ѝ потекоха сълзи.
— По дяволите — смъмри се тя. — Престани.
Но не можеше. Сълзите продължаваха да текат и от влагата бузите ѝ мръзнеха.
Сакс се върна при колата, качи се и потегли към Райм. Когато пристигна, той беше на горния етаж и вече спеше.
Тя се съблече, влезе в банята и остави горещата вода да облива тялото ѝ. След доста време излезе, сложи си фланелка и шорти и отиде в спалнята.
Легна и положи главата си върху гърдите на Райм.
Добре ли си? — сънено попита той.
Тя не отговори, само го целуна по бузата. Легна по гръб и се загледа в светлите цифри на електронния часовник. Минутите течаха бавно, мъчително, сякаш всяка бе дълга колкото цял ден. Накрая, към три часа, Амелия Сакс заспа.
Втора част
Времето е огън, в който всички горим.
23.
Сряда, 9.02 часа
Линкълн Райм беше буден повече от час. Млад служител от бреговата охрана бе донесъл яке, размер 44, което плавало в залива. Според капитана на катера вероятно е било на първата жертва, защото ръкавите бяха в кръв.
Марката беше „Мейси“ и нямаше частички или други следи, подсказващи самоличността на притежателя му.
Райм беше сам в спалнята с Том, който току-що бе свършил обичайните процедури — физическите упражнения и така наречения от болногледача „сутрешен тоалет“ (Райм използваше не толкова деликатен термин, макар и рядко — само когато имаше твърде изтънчени посетители).
Амелия Сакс влезе.
Когато Райм се събуди, нея вече я нямаше. Сега тя остави якето си на един стол, отиде при прозореца и дръпна пердетата. Погледна навън, към Сентрал Парк.
Том веднага усети, че искат да ги остави насаме.
— Отивам да приготвя кафе. Или нещо друго.
Излезе и затвори вратата след себе си.
„Какво означава пък това?“ — мрачно се замисли Райм. През последните дни му се бяха насъбрали прекадено много лични проблеми.
Сакс продължаваше да се взира в светлия парк.
— Какво толкова спешно имаше да вършиш? — попита Райм.
— Бях в „Арджайл Секюрити“.
Райм примигна и се вгледа в безизразното ѝ лице.
— Онези, които ти се обадиха, след като в „Таймс“ писаха за теб? След случая с илюзиониста?
— Да.
„Арджайл“ бе голяма фирма, занимаваща се с охрана на богати бизнесмени и освобождаване на отвлечени за откуп. Бяха предложили работа на Сакс. Заплатата ѝ щеше да е двойна спрямо полицейската. Бяха ѝ обещали разрешително за оръжие, валидно за повечето щати — нещо необичайно за охранителна фирма.
— Защо?
— Напускам, Райм.
— Напускаш полицията? Сериозно ли говориш?
Тя кимна:
— Абсолютно сериозно.
Райм също се загледа през прозореца, към осветените от слънцето голи дървета. Замисли се за разговора си с Кейтрин Данс предишния ден, за ранните дни на терапията си. Един лекар, умен млад мъж от полицейското управление, Тери Добинс, му беше казал: „Нищо не е вечно“. Имаше предвид депресията му. Оказа се прав.
Сега си спомни тези думи.
„Нищо не е вечно…“
— Аха.
— Мисля, че е най-правилно, Райм. Трябва да го направя.
— Заради баща ти ли?
Тя кимна, зарови пръстите си в косата и започна да се чеше. Присви очи от болка, вероятно не само физическа.
— Стига глупости. Това е лудост.
— Не мога повече да работя като полицай.
— Не мислиш ли, че е твърде прибързано?
— Цяла нощ го обмислях. През живота си не съм мислила толкова много за нещо.
— Тогава помисли още. Не можеш да вземеш такова решение заради една лоша новина.
— Лоша новина ли? Всичко, което съм знаела за татко, се оказва лъжа.