— Било е отдавна, Сакс. Клубът „Шестнайсето авеню“ беше разкрит, когато си била още бебе.
— Това правили го по-малко корумпиран? Прави ли престъпленията по-приемливи?
Райм замълча.
Сакс поклати глава:
— Може би искаш да ти го обясня. Като веществените доказателства. Добавяш малко реактив и виждаш резултата. Не става така. Знам само, че всичко това ме отвращава. Промених виждането си за цялата професия.
— Сигурно ти е трудно — тихо отбеляза той. — Но каквото и да е направил, то няма никакво отношение към това, което правиш ти сега. Важното е, че ти си добър полицай и ако напуснеш, много престъпления ще останат неразкрити.
— Ще бъдат разкрити само ако работя с желание. Но него вече го няма. Пуласки се справя добре, можеш да използваш него. По-способен е от мен, когато започнах да работя за теб.
— По-добър е, защото тя го обучаваш.
— Не правѝ така.
— Как?
— Не ме утешавай, недей с тези малки комплименти. Така майка правеше с баща ми. Знам, че не искаш да напусна, но недей да играеш тази игра.
Нямаше как. Райм бе готов на всичко, за да я спре. След нещастието на няколко пъти бе решавал да се самоубие. Отказваше се в последния момент. Това, което беше решила Сакс, се равняваше на духовно самоубийство. Ако напуснеше полицията, това би убило душата ѝ.
— „Арджайл“ не е за теб. — Той поклати глава. — Никой не приема телохранителите сериозно, дори — особено — самите клиенти.
— Заплащането е добро.
Той се изсмя:
— Откога те интересуват парите? Помислѝ добре, Сакс. Защо толкова бързаш?
Тя поклати глава:
— Ще довърша разследването за „Сейнт Джеймс“. Ще ти помогна да заловиш Часовникаря. Но след това…
— Имай предвид, че ако напуснеш, ще се задейства цяла верига от събития. С трайни последици. Ще ти се отразят сериозно, ако все пак решиш да се върнеш.
Тя приближи един стол, седна и хвана Райм за ръката — за дясната, която имаше някаква чувствителност.
— Както и да постъпя, това няма да се отрази на нас, на нашия живот. — Усмихна се. — Това, което имаме, е много повече от служебни отношения.
„Ти и аз, Райм…“
„Ти и аз, Сакс…“
Линкълн Райм беше учен, ръководеше се от ума, не от сърцето. Преди няколко години се беше запознал случайно със Сакс при разследването на тежки престъпления — серийни отвличания и убийства от човек, вманиачен да колекционира човешки кости. Никой не можеше да го спре освен тези двама неудачници — парализирания Райм и младата полицайка Сакс, все още страдаща по бившия си приятел. При все това някак си бяха успели да се сближат, взаимно да запълнят празнотите в живота си, и заловиха убиеца.
Колкото и да не искаше да го признае, тези думи, „ти и аз“, бяха станали пътеводна светлина в живота му. Бяха създали крехък свят, взел по нещо от всеки от тях: острия ум на Райм и устрема на Сакс. Той не беше убеден, че е права. Дали премахването на общата им цел в живота нямаше да ги промени?
Дали в момента не ставаше свидетел пак на онзи преход: Преди и След?
Тази мисъл го уплаши.
— Направѝ ми една услуга — каза след малко той.
— Разбира се. Каква?
— Изчакай два дни, преди да решиш. Не си ми длъжна с нищо. Просто те моля. Два дни.
Тя се намръщи. Въздъхна:
— Добре.
— Хайде сега на работа.
— Искам да разбереш…
— Няма какво да разбирам — равнодушно я прекъсна той, което изненада дори него. — Трябва да разкрием убиеца. Няма време да мислим за други неща.
Остави я сама в спалнята и слезе в лабораторията с малкия асансьор. Мел Купър вече работеше.
— Кръвта по якето е АВ положителна. Съвпада с онази на кея.
Райм кимна. Накара лаборанта да се обади в лабораторията на НАСА, за да провери за информацията от спътниковите снимки — за местата, където наскоро е бил изливан катран.
В Калифорния беше още рано, но Купър намери някого и с малко повече настоятелност уреди изпращането на снимките. Скоро се получиха. Бяха впечатляващи, но не им помогнаха много. Точно както бе предположил Селито, имаше триста-четиристотин сгради, показващи признаци на висока температура — системата не правеше разлика между сменени покриви, сгради в строеж, чистене на фасадите с пара или просто твърде нагрети комини.
Единственото, за което се сети Райм, бе да се обади в централата и да поиска информация за наскорошни прониквания с взлом в сгради с наскоро подменени покриви.
Телефонистката се подвоуми, след което обеща, че ще въведе заявката му в компютъра.
Тонът ѝ подсказваше, че не вижда смисъл в такава проверка.