Той се представи.
— Аз съм детектив Сакс.
Луси Рихтер закри устата си с длани.
— Какво си въобразявате? — изкрещя. — Знаете, че тоя психопат оставя часовници при жертвите си. Защо не го обявите официално? Не съм оцеляла толкова месеци в проклетата пустиня, за да ме изкормят в собствения ми дом само защото вие не сте предупредили хората.
Успокоиха я с доста усилия.
— Госпожо — обясни Сакс, — методът му на действие не включва оставяне на часовниците предварително, за да обяви присъствието си. Бил е в апартамента ви и явно сте извадили късмет.
Луси Рихтер определено беше късметлия.
Преди около половин час случаен минувач забелязал някой да излиза през прозореца на спалнята ѝ и да се качва на покривано аварийната стълба. Веднага се обадил в полицията. Часовникаря погледнал надолу и видял как свидетеля телефонира. Човекът му изкрещял да спре, но престъпникът избягал.
Бяха претърсили квартала, но не откриха нито следа от него, а и никой не си спомняше да е видял човек, приличащ на образа му на фоторобота.
Сакс погледна Селито, който каза:
— Съжаляваме за случая, госпожо Рихтер.
— Съжалявате — сопна се тя. — Трябва да предупредите гражданите.
Детективите се спогледаха. Селито кимна:
— Ще го направим. Още тази вечер говорителят на полицията ще го обяви в новините.
— Ако позволите, бихме искали да претърсим апартамента ви за улики, които може да е оставил — добави Сакс. — И да ви разпитаме какво точно се случи.
— След малко. Трябва да се проведа няколко телефонни разговора. Не искам родителите ми да научат от новините. Ще се разтревожат.
— Спешно е — настоя Селито.
Жената отвори мобилния си телефон и отсече:
— Казах: след малко.
— Райм, чуваш ли?
— Казвай, Сакс.
Криминалистът беше в лабораторията и слушаше Сакс по радиостанцията. Спомни си, че бяха планирали да монтират на главата ѝ камера с предавател, та да може и той да вижда онова, което вижда тя. На шега я наричаха „играчката на Джеймс Бонд“. Сърцето му се сви при мисълта, че няма да е Сакс тази, която ще носи устройството.
Постара се да пропъди чувствата. Често казваше на онези, които работят за него: „Има убиец на свобода; най-важното е да го хванем, трябва да се съсредоточим само върху това.“ Сега го напомни и на себе си.
— Показахме на Луси фоторобота. Не го позна.
— Как е влязъл?
— Не съм сигурна. Ако се придържа към метода си на действие, трябва да е отключил с шперц. Мисля обаче, че се е прехвърлил от покрива през аварийната стълба. Влязъл е, оставил е часовника и я е чакал. Тогава свидетелят го е видял и той си е плюл на петите. Избягал е пак по аварийната стълба. На покрива има вратичка. Предполагам, че е слязъл през нея и е излязъл от главния вход.
— Къде в апартамента е бил?
— Оставил е часовника в банята. Аварийният изход е в спалнята, значи е бил и там.
Тя замълча. Включи се след малко:
— Търсят свидетели, но никой не е видял нито него, нито колата му. Може би със съучастника му се движат пеша, след като изгубиха джипа.
През Гринич Вилидж минаваха десетина линии на метрото. Можеха да са се измъкнали с него.
— Едва ли — не се съгласи Райм.
Според него Часовникаря и съучастникът му щели да предпочетат да имат автомобил. Използването на кола при извършването на престъпления е част от метода на действие на извършителя. Това рядко се променя.
Сакс направи оглед на спалнята, аварийния изход, банята и пътищата, по които Часовникаря би могъл да се измъкне. Провери и покрива. Катранената настилка не беше подменяна наскоро.
— Нищо няма, Райм. Сякаш и той носи специален костюм, за да не оставя следи. Сякаш не докосва нищо.
Известният френски криминалист Едмон Локар е формулиран тъй нареченото правило на обмена, според което между престъпника и местопрестъплението винаги се извършва обмен на частици. Той оставя нещо от себе си и нещо от местопрестъплението полепва по него. Това правило е измамно обнадеждаващо, защото въпросните частици могат да са толкова малки, че да не могат да се открият, или пък да са лесни за откриване, но да не са от полза за разследването. При все това правилото на Локар важеше.
Райм често се питаше дали може да има толкова умен престъпник, който да научи законите на криминалистиката и да не оставя никакви следи. Дали Часовникаря беше такъв?
— Мислѝ, Сакс… Трябва да има още нещо. Нещо липсва. Какво казва жертвата?