Луси стана и отиде в спалнята. Данс мълчаливо я последва. Амелия Сакс влезе с тях.
Военнослужещата обиколи стаята.
„Внимателно“ — каза си Данс. Луси си беше спомнила нещо. Данс мълчеше. Много полицаи се провалят на разпитите, защото са твърде нетърпеливи. Правилото при бледите спомени е да ги оставиш сами да изплуват, не да ги насилваш.
„Гледането и слушането са двете най-важни неща в разпита. Говоренето идва последно.“
— Нещо друго ме разтревожи, не само отворения прозорец… О, сетих се. Когато влязох първия път в спалнята, за да проверя откъде се чува тиктакането… не можах да видя тоалетното шкафче.
— Защо ви се струва необичайно?
— Защото, преди да тръгна за залата за бодибилдинг, погледнах шкафчето да видя дали слънчевите ми очила са там. Там бяха и ги взех. След като се прибрах обаче и чух тиктакането, погледнах в спалнята, но не видях шкафчето, защото вратата на гардероба беше отворена.
— Значи, след като е оставил часовника, нападателят вероятно се е криел в гардероба или зад вратата.
— Има логика — съгласи се Луси.
Данс погледна Сакс, която кимна и се усмихна:
— Браво. Да се хващаме на работа.
И отвори вратата на гардероба.
Втори неуспех.
Дънкан караше още по-внимателно, старателно. Мълчеше и беше абсолютно спокоен. Това още повече тревожеше Винсънт. Ако убиецът крещеше и беснееше като доведения му баща, дебелакът щеше да е по-спокоен. („Това ли си направил? — крещеше, имайки предвид Сали Ан. — Извратена свиня!“) Страхуваше се, че на Дънкан му е писнало и е решил да се откаже.
Винсънт не искаше приятелят му да си тръгне.
Дънкан караше бавно, гледаше платното, не нарушаваше ограниченията, не се опитваше да минава на жълто.
Дълго време не продума.
Накрая обясни на Винсънт какво се е случило: докато се качвал към покрива с намерението да влезе в сградата, да почука на вратата на Луси и да я накара да затвори телефона, погледнал надолу и забелязал, че някакъв човек го гледа. Извадил телефона си и изкрещял на Дънкан да спре. Убиецът избягал на покрива, претичал през няколко сгради и се спуснал на улицата. Изтичал при буика.
Дънкан караше старателно, да, но на посоки. Отначало Винсънт си помисли, че заради полицията, но не забеляза никакви признаци да ги преследват. След това реши, че Дънкан кара машинално в голям кръг.
Като зъбно колело на часовник.
След като уплахата му поотмина, гладът отново започна да мъчи Винсънт, устата го болеше, главата го болеше, коремът го болеше.
„Ако не ядеш, ще умреш.“
Искаше да е вкъщи в Средния запад. Искаше да е със сестра си, да похапват заедно, да гледат телевизия или видео. Сестра му обаче я нямаше, беше на стотици километри оттук, може би в момента си мислеше за него — но това изобщо не го утешаваше… Гладът беше нетърпим. „Нищо не излиза!“ — идеше му да закрещи. Винсънт щеше да има по-голям успех, ако причакваше жени в някой търговски комплекс в Ню Джърси или студентки и чиновнички, тичащи за здраве в някой пуст парк. Какъв беше смисълът от…
Дънкан прошепна:
— Съжалявам.
— Какво…
— Съжалявам.
Винсънт се трогна. Гневът му поотмина и той се смути.
— Ти ми помагаш, стараеш се. И виж какво стана. Аз не оправдах доверието ти.
Точно както майката на Винсънт му обясняваше, когато той бе на десет, че е прегрешила пред него с втория си съпруг, после с Тони, после с Рейчъл, после с третия си съпруг.
И всеки път малкият Винсънт казваше:
— Няма нищо.
— Не, не разбираш… Говоря за големия план, но това не омаловажава малките разочарования. Длъжник съм ти. Ще ти се реванширам.
Точно това майка му никога не беше казвала, камо ли да направи, и така оставяше Винсънт да търси утеха в храната, в гледане на телевизия, шпиониране на момичета и накрая — в гукането.
Не, приятелят му Дънкан явно говореше сериозно. Той искрено съжаляваше, че Винсънт не е могъл да си погука с Луси. На Винсънт още му идваше да закрещи, но вече по други причини. Не от глад или от яд. Изпитваше странно чувство. Хората рядко му говореха такива хубави неща. Хората дори не се интересуваха какво чувства.
— Слушай — каза Дънкан, — следващата, която ще убия… Сигурно няма да я искаш.
— Грозна ли е?
— Не, но… начинът, по който ще умре. Ще я изгоря.