— Ох.
— Спомняш ли си книгата? Главата за спиртното мъчение?
— Не.
На картинките в книгата бяха илюстрирани само изтезания на мъже, които не интересуваха Винсънт.
— Обливаш долната част на тялото със спирт и го запалваш. Можеш бързо да изгасиш огъня, ако жертвата проговори. Разбира се, аз няма да го направя.
Наистина, съгласи се Винсънт, нямаше да иска жената след това.
— Хрумна ми обаче нещо друго.
Дънкан обясни какво има на ум. Настроението на Винсънт се подобряваше с всяка дума.
— Не мислиш ли, че така всички ще бъдат доволни? — попита накрая.
Е, не съвсем всички, помисли си Умния Винсънт, доста ободрен.
Райм се взираше в таблицата за уликите, когато Сакс отново се включи.
— Райм, намерихме къде се е криел. В гардероба.
— Кой?
— В спалнята.
Райм затвори очи.
— Опиши ми го.
Сакс му описа цялата обстановка — коридора към спалнята, разположението на мебелите, картините на стената, пътищата за влизане и бягство на Часовникаря. Разказваше с най-малки подробности. Опитът ѝ личеше от всяка дума. Колко ли щеше да е необходимо, за да обучи друг полицай като нея, ако тя напусне полицията, запита се Райм.
Цяла вечност, помисли си цинично.
За момент го обхвана гняв. Помъчи се да пропъди чувствата и да се съсредоточи върху думите ѝ.
Сакс описа гардероба:
— Широчина — метър и деветдесет. Пълен с дрехи. Мъжките са отляво, женските — отдясно, на равни половини. На пода има обувки. Четиринайсет чифта. Четири мъжки и десет женски.
Типично разпределение за младо семейство, замисли се Райм. Спомни си своя гардероб преди няколко години.
— Къде се е крил? На пода ли е лежал?
— Не. Има прекалено много кутии.
Сакс зададе някакъв въпрос на някого. Отново се обади:
— Дрехите са подредени, но виждам, че няколко кутии са преместени и има частички от катран, каквито намерихме по-рано.
— Опиши ми дрехите, между които се е криел.
— Мъжки костюм и униформата на Луси.
— Хубаво.
Някои дрехи, като военните униформи, са много добри за събиране на улики благодарение на стърчащите пагони, копчета, отличия.
— От предната ли страна е бил или от задната?
— От предната.
— Идеално. Провери всяко копче, медал, отличие.
— Добре. Изчакай няколко минути.
Настъпи тишина.
Нетърпението му, примесено с гняв, се върна.
Най-сетне Сакс пак се обади:
— Намерих два косъма и малко влакна.
Райм понечи да ѝ напомни да вземе контролни проби от апартамента, но разбира се, не се наложи.
— Сравних космите с нейните — добави Сакс. — Не са същите.
Райм понечи да ѝ каже да вземе проба от косата на съпруга ѝ, но тя го изпревари:
— Сравних с четката за коса на съпруга ѝ. Сигурна съм на деветдесет процента, че са негови.
„Браво, Сакс. Браво.“
— Влакната обаче… Не приличат на нищо в къщата. Приличат на вълнени. Може би носи пуловер. Бяха закачени на едно копче на нивото на рамото. Вероятно са на Часовникаря, защото Луси ми каза, че току-що е взела униформата си от химическо чистене. Освен това нито тя, нито съпругът ѝ имат вълнена дреха с такъв цвят.
— Браво.
— Ами, това е.
— Добре, донеси всичко.
Райм прекъсна връзката.
Том записа информацията, която бе съобщила Сакс. След като болногледачът излезе, Райм погледна таблицата. Почуди се дали записките, които гледаше, са улики по обикновено убийство или свидетелство за по-голямо нещастие — края на съвместната му работа с Амелия Сакс.
Лон Селито си беше тръгнал, а Сакс приготвяше пликчетата с веществени доказателства. Поблагодари на Кейтрин Данс.
— Надявам се, че съм помогнала — отвърна тя.
— Това е работата на криминалиста — сви рамене Сакс. — Няколко влакна. Може да се окажат достатъчни, за да го осъдим. Е, ще видим. Сега отивам при Райм. Не знам дали ще искаш, но не можеш ли да поразпиташ хората в квартала? Незаменима си в работата със свидетели.
— Дадено.
Сакс ѝ даде няколко разпечатки с портрета на извършителя и излезе.
Данс кимна на Луси Рихтер:
— Добре ли сте?
— Да — отвърна военнослужещата със стоическа усмивка; отиде в кухнята и сложи чайника. — Искате ли чай? Кафе?
— Не. Ще отида да потърся свидетели.
Луси сведе очи към пода, ясен знак за всеки специалист по кинесика.
— Скоро ли си тръгвате за Калифорния? — попита военнослужещата.
— Вероятно утре.