— Ами… да… Изолирахме няколко души от мотела, където бил отседнал Хелмс. Не знаем обаче дали сме открили всички, с които е имал пряк контакт на летището във Франкфурт, преди да се качи на самолета. Мисля, че да, но не сме съвсем сигурни.
— И къде сте ги настанили?
— В една военна база близо до Битберг. Изолирани са напълно и засега никой не се е разболял.
Двама души в залата разговаряха напрегнато. Единият, навярно съветник на вътрешния министър, ненадейно се обади:
— За бога, хер Цайтнер, хората току-тъй не умират от грип! Ако грипът, за който говорите, е толкова страшен, не се ли боите, че вече сте изтървали положението? Ами ако не изолирате навреме всички, с които е контактувал професорът, какво ще стане? Може да избухне епидемия!
Хорст Цайтнер вдигна ръка.
— Вярвам, че сме изолирали всички до един, но все пак не смея да се закълна. Професор Хелмс може да е спирал на някое място, за което не знаем.
— Проследихте ли целия му път? — попита канцлерът.
Цайтнер кимна.
— И продължаваме, по-точно полицията продължава да проверява. Всеки магазин, всеки мотел, всеки крайпътен ресторант, където може да се е отбил. Хайделбергският университет ни предостави негова снимка.
— А какво ще правите, ако някой ви се изплъзне и разпространи заразата, преди да го открием?
Цайтнер преглътна. Ето въпроса, от който се страхуваше най-много. Как да им каже, че всъщност не знае?
— Всяка епидемия крие опасност да пламне като горски пожар, докато не е ясно каква е — отговори неохотно. — За съжаление не знаем почти нищо за конкретния вирус. Поискахме допълнително информация, но засега…
Министърът на вътрешните работи се наведе напред с уплашено изражение.
— Всъщност не знаете нищо за болестта, така ли?
— Вижте, казаха ми…
— Дадоха ли ви точни сведения от „Хауптман“?
Цайтнер поклати глава.
— Значи може и да е нещо много по-лошо от грип, а те да не искат да си признаят — продължи министърът.
— Не, увериха ме…
— Уверенията не са достатъчни. Боже мой, Цайтнер, ами ако е онзи ужасен африкански вирус?
Цайтнер отново поклати глава.
— Африканският патоген е нишковиден. Вирусите марбург и ебола например са хеморагични и много опасни. Тъканта на органите бавно се разпада и настъпва мъчителна смърт от вътрешни кръвоизливи. В случая става дума за по-обикновен вирус. Лошото е, че е мутирал във форми, срещу които повечето от нас нямат изработен имунитет.
Канцлерът въздъхна и се обърна към останалите.
— Значи трябва да разбираме, че ако вирусът причинява нещо по-лошо от грип, вече не сме в състояние да го овладеем.
— Точно така, хер канцлер.
— Цайтнер, а какво ни очаква, ако се случи най-лошото и болестта се разпространи в цялата страна?
Цайтнер пое дъх. Налагаше се да импровизира с надеждата, че няма да го разпитват по-подробно. Притесняваше се, че не се опита да научи повече от директора на концерна и прибързано му се довери, но пък нали „Хауптман“ бяха огромна, благонадеждна фирма?
— Съдейки по описанието на вируса, ако избухне епидемия в населено място, хиляди стари и по-слаби хора ще загинат. Изчислено в производствени загуби, това би нанесло огромни щети на немската индустрия.
Министрите бяха стъписани.
— Германия не може да поеме риска да разпространи болестта и в други държави — продължи Цайтнер, — особено като се има предвид, че заразата се предава и чрез влагата във въздуха. Ето защо предприех незабавни мерки, преди дори да съм получил съответното разрешение. Нямаше време за губене. Когато разбрах, че Хелмс е отпътувал с по-ранен полет, ми стана напълно ясно, че не бива да оставим самолета да кацне в Лондон, без да сме уведомили британското правителство. Англичаните сами решиха да му откажат приземяване.
— Но вие им подсказахте това решение, нали?
— Да, хер канцлер — отвърна Цайтнер след дълго колебание.
Канцлерът вдигна вежди, погледна към министрите и отново заби очи в Цайтнер.
— Предлагате да изолираме триста души само защото един от тях може да е вирусоносител?
— Да, тъй като въздухът в самолета се рециклира и заразата може да се разпространи из целия боинг за броени минути. Логично е да приемем, че всички там вече са заразени.
— И колко време ще трае карантината?
Цайтнер трескаво взе да пресмята.