— Копелето сигурно изчаква да види какво ще стане. Ако продължим право напред, веднага ще ни прати нова ракета. Смятам да му изнесем едно хубаво представление.
Боингът беше с наклон 45 градуса и пресичаше в набор 250 метра. Холанд погледна назад — нападателят също би могъл да завие, но…
— Спусни колесника, Дик! Задкрилки на едно!
Роб се стресна от изненадващото нареждане, но моментално се зае с изпълнението му, следейки показанията на приборите за евентуална несиметричност при спускането на задкрилки и предкрилки.
— Сега-засега всичко върви добре — докладва той.
Холанд отне двигателите до малък газ и изправи от наклон. Отпусна носа и снижи отново до 30 метра, преди да започне плавен завой надясно, за да се отправи на югозапад към Възнесение.
— Ако успея да го объркам още малко, може пък и да се доберем до острова!
— Джеймс, летим трийсет метра над водата! Внимавай да не я докоснеш с върха на крилото, че ще се издавим!
— Спокойно, Дик. Само следи радиовисотомера и ще видиш, че ще се измъкнем!
Веднага след експлозията Юри се изкачи нависоко, за да избегне хвърчащите отломки. Наклони надясно и измина близо километър на запад, преди да възстанови първоначалния курс.
Погледна радара — сигналът не само се усилваше, ами целта най-неочаквано завиваше наляво!
Аха, нови маневри! Само че този път няма къде да избягаш, приятелче!
Направи ляв завой. Чудеше се дали командирът на боинга ще направи пълен кръг, или ще отпраши в друга посока. А може би въобще нямаше стратегия и се луташе. За съжаление ракетата явно не бе успяла да отнесе крилото и да повреди управлението.
Премина в хоризонтален полет и пое курс на изток. Сигналите върху екрана на радара взеха да изчезват.
Значи пак ще танцуваме по вълните, така ли?
Напусна своята височина и зави наляво, надявайки се отново да улови следите на боинга. Радарът обаче не реагира дори на 100 метра височина. Някакъв обект проблесна за миг на север, след малко друг се мярна отдясно, после и двата се загубиха. Екранът остана празен.
Да не би все пак да е потънал? Не, миналия път това заключение ми излезе през носа. Явно още се мъчи там някъде. Горивото му май е на свършване. Няма къде да отиде, освен на Възнесение. Ще го пипна, преди да се приземи!
Премина в набор в посока към острова. Реши да покръжи южно от подхода на полоса изток-запад, да насочи радара към летището и да изчака боинга да се приближи.
Последните две ракети би трябвало да се справят със задачата.
На борда на Полет 66
Гари и Щефани бяха задрямали в затъмнената почивна стаичка, когато експлозията разтърси самолета и той се килна встрани. Безпомощни и сами, те инстинктивно потърсиха ръцете си в мрака.
— Щефани?
— Тук съм, Гари. Какво беше това?
— Не знам.
— Гари… би ли се отместил малко?
— Защо?
— Страх ме е. Искам да ме прегърнеш.
Гари преглътна и дори не усети острата болка в крака си, когато боингът се разтресе отново — в същия миг Щефани се намърда в леглото и притисна топлото си тяло до неговото.
Веднага щом видя буйните пламъци, Лий Ланкастър разбра какво се е случило и огледа спътниците си. Агресивният пастор и секретарят му бяха пребледнели от страх. Възрастните младоженци отзад се опитаха да му се усмихнат, но усмивката изведнъж замръзна на лицата им. Самолетът се бе наклонил наляво и стремително се издигаше!
Барб Ролинс впи нокти в седалката си и с неимоверни усилия разтегна устни в служебна усмивка. Не трябваше ли да е претръпнала досега? И все пак… никога в живота си не бе изпитвала подобен ужас. Искаше й се да позвъни на Джеймс, но реши, че надали има по-неподходящ момент да го безпокои. Тя можеше да почака — да почака и да се моли.
От прозореца на пилотската кабина се виждаше само нощната тъма. Холанд се бореше да задържи самолета, който се друсаше непокорно и ставаше все по-труден за управление на 30 метра над водата. Знаеше, че сега и най-малката грешка би била фатална. Слава богу, все още имаха две хидравлични системи и боингът беше управляем.
Двамата с Роб бяха наясно, че нападателят им няма да се откаже от намеренията си и ще се опита да ги догони. Единствената им надежда бе да летят колкото се може по-ниско над океана, за да избегнат противниковия радар.