Выбрать главу

Схемата на веригата! Юри едва не си прехапа езика. Студена пот го обля. Разбира се! Контролният датчик въздух-земя бе свързан с изстрелващия механизъм — самолетът трябваше да повярва, че е във въздуха, за да позволи на пилота да задейства ракетата. Протегна ръка и примирено разоръжи ракетата — работата беше абсолютно безнадеждна.

Холанд достигна скорост 80 възела и отне ръчките за газ. Осветеният гълфстрийм приличаше на подгонена сърна, която впряга сетни сили миг преди да побегне наляво или надясно.

Грабна лоста за носовия колесник, готов да завие в посоката, която противникът ще избере.

— Хайде, копеленце! — процеди през зъби. — Я да видим накъде ще отпрашиш!

Юри нажежи дроселите до червено, но гълфстриймът не беше спортна кола, та да хвръкне, щом натиснеш педала. Стори му се, че мина цяла вечност, докато потегли. Понечи да завие вляво, но командирът на боинга веднага стори същото. Бързо смени посоката надясно. Успееше ли да изпревари врага в реакциите, можеше все пак да излети от пистата под остър ъгъл и да се спаси.

* * *

— Падна ли ми в ръчичките! — изръмжа Холанд и извъртя самолета наляво.

— Майчице! — изпищя Роб и се хвана за седалката си.

Носът на боинга прелетя на милиметри от корпуса на маневриращия гълфстрийм и се заби с трясък в опашката му.

Ударът изтласка гълфстрийма още по-вдясно и вместо към ръба на пистата той се насочи право към втория двигател и централния колесник на боинга. Юри отчаяно заблъска лоста надясно, но вече беше късно — 22 тона стомана се стовариха върху лявото му крило и го отнесоха. Сякаш бясна хала изтръгна тялото му от пилотското кресло и го замята като перце из кабината под зловещия грохот на трошащия се на парчета самолет.

— Аняаа… — изрева той.

Холанд натисна спирачките докрай и изтегли назад ръчката на реверса на единствения двигател. Струваше му се, че скоростта спада кошмарно бавно. Вече беше под пет възела, а боингът се носеше устремно към отсрещните скали.

Задърпа още по-силно реверса. Самолетът се разтресе, но продължи да се придвижва към червените светлини в края на пистата и в един миг те се скриха под носа му. Предният колесник допълзя до самия ръб и чак тогава спря, сякаш неохотно.

„Куантъм“-66 закова на място.

Интеркомът веднага зазвъня тревожно.

— В задната част има пожар! — съобщи Барб Ролинс. — Пламъците преминават вече в салона!

— Започвай да евакуираш пътниците, Барб, но само от дясната страна, и то през предните четири врати.

Дежурните от кулата проследиха втрещени невероятния двубой между двата самолета — за пръв път в живота си присъстваха на подобна схватка. Вече бяха видели емблемата на „Куантъм“ върху боинга, а от Си Ен Ен научиха, че американските военни служби искат самолетът да бъде задържан там, където спре.

Веднага щом чу новините по телевизията, един от диспечерите грабна сателитния телефон и след продължителен разговор докладва развълнувано на колегите си:

— Разрешено е да им помогнем, стига да не пипаме никого без ръкавици. Обещаха да изпратят транспортни самолети с всичко необходимо, уведомили са и Лондон. Току-що се обадих и на пожарната команда.

Пътниците вече се търкаляха по аварийните пързалки, спуснати от дясната страна на самолета. На петстотин метра от боинга разбитият гълфстрийм догаряше като факел.

Първите пожарни пристигнаха на мястото на аварията. Пушекът, обвил задната част на „Куантъм“-66, се сгъстяваше и от кулата наредиха на пожарникарите да зарежат гълфстрийма и да гасят боинга.

— Внимавайте! — предупреди диспечерът. — От дясната страна се евакуират пътниците!

След като се увери, че на борда не са останали пътници, Джеймс Холанд изпрати и екипажа навън, като поръча на Роб да организира спасителната операция на земята.

Въпреки усилията на пожарните, които заливаха опашката на боинга с пяна, гъстият дим вече бе достигнал и до пилотската кабина. Холанд се придвижи назад към последния салон и понечи да се качи в почивната стаичка на екипажа, но по стълбите внезапно нахлу кълбо пушек и въздухът в тясното коридорче се нажежи.

Няма да си простя, ако е останал някой горе, помисли си той. Спусна се по най-близката пързалка, изправи се на крака и огледа с ужас поверения му самолет. От опашната площ и от корема висяха парчета разкъсан метал, а между колесниците дори се бе заклещила някаква разплескана част от корпуса на гълфстрийма.