— Ами ако тоя „грип“ се окаже смъртоносен? С какво всъщност се занимават във въпросната лаборатория?
Един от експертите обясни, че става дума за специализирано научно звено към „Хауптман“, създадено съвсем наскоро за изследвания в областта на вирусите и антибиотиците.
— Значи си играят с живи бактериални култури и с вируси — заключи Рот.
— Да, сър, но са в съвсем начална фаза. Всъщност лабораторията още не е официално открита, но е оборудвана с всичко необходимо за работа с патогени от четвърта степен.
Рот се обърна към останалите.
— Вие наясно ли сте какво означава „патоген от четвърта степен“?
Всички, с изключение на един кимнаха утвърдително.
— Острозаразна болест, обикновено вирусна, с висока смъртност, за която няма нито ваксина, нито лечение — поясни Рот.
— Нещо като вирусите ебола и марбург — допълни Марк.
— Щом са оборудвани за подобни изследвания, не е изключено тоя „грип“ действително да се окаже нещо страшно. Марк, да не би всъщност военните да са изпуснали някой микроорганизъм и да се мъчат да потулят фактите?
Хейстингс се поколеба, но все пак се престраши и срещна погледа му.
— Трудно ни е да се доберем до истината, макар че проучваме всички възможни източници. Или германците крият нещо от нас, или „Хауптман“ са излъгали правителството.
— Ти как смяташ?
Хейстингс погледна към колегите си. Бяха обсъдили заедно въпроса, преди да пристигне Рот, и сега той се явяваше техен говорител.
— Нашето мнение е, че нещата действително са излезли извън контрола на лабораторията. Мисля, че и германското правителство има подобни подозрения, но не разполага с доказателства. Не е изключено военните да извършват някакви забранени експерименти. Германските здравни власти са обезумели от страх, явно наистина става въпрос за нещо много по-пагубно от грип. — Той постави пред заместник-директора купчинка документи с гриф „секретно“. — Докладът „Световни епидемии и пандемии“ е изработен миналата година от нашите военни специалисти предвид заплахата от вируса ебола и опасността от евентуален патогенен взрив. Ще ви настръхнат косите от ужас.
— А въпросният нов щам има ли си име?
— Нищо не знаем за него, сър. Очевидно ще трябва да им поизвием ръцете, за да получим ясен отговор какъв точно е вирусът и откъде е дошъл. Засега само се опитват да предотвратят разпространението му, а никой не си е направил труда да помисли какво следва, ако не успеят.
— Но те се отметнаха от собственото си решение и отказаха на самолета да се върне в Германия. Защо?
— Според нас — Хейстингс отново огледа колегите си в очакване да го подкрепят — само от отказа им да приемат самолета личи доколко са се изплашили. Решението несъмнено е политическо и е взето на най-високо равнище в Бон, с което пък хвърлиха в паника и всички останали страни, членки на Европейския съюз.
— И затова самолетът продължава да кръжи безпризорен над морето — довърши мисълта му Рот.
— Сър, позволете да ви обърна внимание на съобщението на германското Министерство на здравеопазването — или по-точно на някой си Цайтнер оттам — че вирусът е с нечувано кратък инкубационен период: между четирийсет и осем и шейсет часа. Ако професор Хелмс е починал от вируса, а не от сърдечна криза, то между момента на заразяване и смъртта му са минали само петдесет и един часа.
Рот сложи доклада на масата, свали очилата си и разтърка очи.
— Добре, ами другите пътници? Ако приемем, че професорът е бил носител на заразата, означава ли това, че дори онези, които не са се допирали до него, също ще се заразят?
— Още не знаем със сигурност, сър, но се опитваме да издирим един експерт в тази област, който работи при нас на щат. Казва се Ръсти Сандърс, бивш лекар от Военновъздушните сили. Военните го изгонили преди няколко години, след като направил публично достояние опасенията си, че климатичните инсталации в реактивните самолети могат да разпространяват зарази във въздуха.
— Значи военните го уволняват за неподчинение, а ние, естествено, го назначаваме при нас! — Рот се ухили и поклати глава с престорено учудване.
— Той си разбира от работата, мистър Рот.
— Дано наистина е така.
На борда на Полет 66 — 20:45 ч
Джеймс Холанд се колебаеше какво да каже на пътниците. Преди час, след като посланик Ланкастър пришпори Държавния департамент по телефона, Холанд направи съобщение по уредбата и се опита да бъде искрен — поне до известна степен. Истина е, че опитът да спасят болния се оказа неуспешен. Не, няма да се връщат във Франкфурт. Да, продължават да кръжат над Северно море заради дипломатически противоречия, предизвикани от безпрецедентния случай на борда — смърт по неизвестни причини, настъпила над международни води. През отворената врата на кабината се чуха гневните протести на пътниците: висят си във въздуха заради някакви бюрократични щуротии, а дипломатите не могат да се споразумеят къде да ги отпратят. Холанд ги уведоми, че нямат достатъчно гориво, за да продължат към летище Кенеди, но не каза нищо за вируса и за карантината.