Ала вече не можеше да увърта. Двеста четирийсет и пет души настояваха да се предприеме нещо. Той включи микрофона.
— Драги пътници, тук е капитан Холанд. — Погледна към Роб. Когато му каза какво смята да направи, Роб не възрази; всъщност, почти не реагира. — Съжалявам, че толкова време ви държа в напрежение, и извинявайте още веднъж за безпрецедентното закъснение. Вижте, нашето положение не може да се обясни с недомлъвки. Моля ви да имате малко търпение и да ме изслушате внимателно. Предния път не ви казах всичко, защото и на мен самия цялата история ми се струваше невероятна. Не е лъжа, че има дипломатически разправии, но причината не е, че някой е умрял над международни води. След като излетяхме от Франкфурт, германските власти ни уведомиха — а после уведомиха и всички европейски страни — че един от пътниците, качили се във Франкфурт, без да знае, е бил заразен от неизвестен вирус. За жалост, може да се наложи всички да бъдем поставени под карантина. Дали за дни или за часове, не знам. Моля ви, проявете разбиране, принуден съм да се съобразя с това решение. От един час насам се опитваме безрезултатно да получим разрешение за кацане — в Лондон, във Франкфурт, в Амстердам… В момента със случая се занимава Държавният департамент и оттам ще ни посочат мястото, където ще кацнем. Изразходвахме твърде много гориво да кръжим, тъй че без презареждане не можем да продължим за Ню Йорк. Това, надявам се, ще ускори вземането на решение и съвсем скоро ще се приземим някъде. Лично аз мисля, че долу реагират доста истерично. Подплашили са се, че всеки от нас може да е заразен с този мистериозен вирус, а докато нещата стоят така, съдбата ни е в техни ръце.
С пръст на бутона Холанд се опита да организира мислите си. В самолета настана тишина — всички тревожно очакваха да чуят какво ще каже по-нататък. С разтуптяно сърце Бренда Хопкинс се отпусна на седалката си. Съдбата се бе подиграла с нея. Спомни си как правеше изкуствено дишане на Ърнест Хелмс. Щом той е бил заразеният пътник, значи и тя със сигурност ще се зарази.
Гласът на Холанд прозвуча отново по микрофона.
— С две думи, още не знаем какво точно възнамеряват да предприемат медицинските власти и дали не ни предстоят три-четири дни карантина. Повечето от вас вероятно имат програма, разчетена до минути, а и никой не желае да закъснее за коледната вечер, но трябва да се въоръжим с търпение, докато въпросът се изясни. Всички се безпокоим за здравето си и ни се иска да знаем повече за тази загадъчна болест и доколко тя наистина е заплаха за нас, но засега не мога да ви дам отговор на тези въпроси. Мога само да обещая, че ще ви държа в течение. И понеже бях напълно искрен с вас, надявам се, че ще проявите разбиране, като се въздържате от прибързани тълкувания и не изпадате в паника.
Стюардесите моментално взеха да звънят в кабината, за да предадат тревожните въпроси на пътниците, наскачали в ужас от седалките си.
Холанд чу канонадата от уплашени гласове и пак включи микрофона.
— Отново е капитан Холанд. Ако обичате, не засипвайте стюардесите с въпроси, на които и без това не могат да ви отговорят. Нямах време да ги информирам предварително, така че те знаят точно толкова, колкото и вие. Моля всички членове на екипажа да се включат в интеркома за кратки разяснения.
Изчака да му се обадят от пътническите салони и от почивното помещение на екипажа.
— Вижте какво, казах всичко на пътниците, освен че заразеният е бил Хелмс, но тъй или иначе, още не е известно дали инфарктът е бил свързан с вируса. Ако забележите, че и други пътници проявяват признаци на заболяване, моля веднага да ме уведомите, за да ги отделим от останалите.
— А къде ще ги настаним? — запитаха три стюардеси едновременно.
— В стаичката за почивка на екипажа, там ще са напълно изолирани. Естествено, първо трябва да сте съвсем сигурни, че има болестни симптоми. Повикайте швейцарския лекар на помощ.