— Капитане, тук е Бренда. И аз, и доктор Тюрне, швейцарецът, бяхме в непосредствен контакт с болния. И двамата му правихме изкуствено дишане… — Уплашеният й глас заглъхна.
— Бренда, все още не знаем дали болестта наистина е опасна. Но за всеки случай по-добре е да пренесем тялото на професор Хелмс в стаичката и да изпратим там всички, които са имали някакъв контакт с него.
— На едно място с трупа? — попита Бренда.
— Джеймс, какво ще кажеш да преместим трупа там, а Бренда и докторът да се качат на горния етаж? — намеси се Барб Ролинс.
— Добра идея, Барб — каза Холанд. — Бренда, веднага щом науча нещо повече за болестта, ще ти кажа, но имай предвид, че вероятно всичко ще излезе лъжлива тревога.
Сателитният телефон иззвъня в кабината в момента, когато Дик Роб забеляза приближаващите се от запад светлини.
— Шейсет и шест? Тук „Оперативна полетна дейност“, Далас.
— Шейсет и шест — отвърна Холанд.
— Капитане, изглежда, най-сетне намерихме решение. Дипломатите поискаха съдействието на Военновъздушните сили и те ви изпращат два изтребителя, за да ви отведат до въздушната база в Милдънхол.
Холанд се пресегна, включи светлините на крилете и видя двата изтребителя Ф-15 от лявата страна на самолета. За разлика от холандските, които известно време също придружаваха „Куантъм“, тези носеха отличителните знаци на американските Военновъздушни сили.
— Милдънхол е в Англия, нали? — попита той, макар много добре да знаеше, че базата се намира на около сто и седемдесет километра северно от Лондон.
— Доколкото си спомням, да. Трябва да се свържете с тях на честота 124,55, с изтребителите, имам предвид.
— Те са вече тук. Но нима англичаните ще отстъпят и ще ни пуснат да кацнем на територията им?
Отговорът се забави.
— Така изглежда, капитане. Следвайте инструкциите и в Милдънхол военните ще се погрижат и за вас, и за пътниците ви.
— Карантина ли ни очаква?
— Не знаем какво точно имат предвид. Просто искаме да ви осигурим възможност за приземяване. Обадете ни се, щом кацнете.
Холанд благодари и затвори. Роб чу целия разговор и набра съответната честота.
— Шейсет и шест до 124,55.
— Разбрано, шейсет и шест. Тук е „Фокс едно“ — летим над лявото ви крило. Изключете транспондера си и ни следвайте. Вече ще отговаряте само на позивна „Фокс три“, разбрано?
— Разбрано — отвърна Роб. — Домакините ни не са особено въодушевени от визитата ни, така ли?
Последва мълчание и Роб съжали за зададения въпрос. Момчетата в изтребителите бяха летци и също като него изпълняваха заповеди.
— Сър, останете на тази честота и не разговаряйте с никого от въздушния контрол. Ще изпълним завой наляво със снижение. Ще го направим бавно и плавно заради вас, тъй че просто ни следвайте.
Изтребителите изпълниха обещанието си, завиха наляво и започнаха да се спускат, съобразявайки се с огромния 747. Холанд изключи автопилота и ги последва.
— Какво всъщност става тук?
— Изглежда, ще ни вкарат тайно в Англия — отвърна Роб възбудено.
— Да, но ако англичаните не са дали съгласието си за подобно действие, ще избухне страхотен скандал.
Лий Ланкастър забеляза светлините отляво, но отпърво не ги разпозна. После изтребителите грейнаха и той видя националния флаг и емблемата на американските ВВС.
А защо точно „Ийгъл“? — замисли се той и несъзнателно загриза ноктите си. Американците бяха ликвидирали базите си в Холандия, а базите им в Англия вече бяха само смесени, англо-американски. Изтребителите не можеха да стигнат до Исландия или Канада, без да заредят с гориво по пътя. И кому бяха нужни изтребители, след като никой не стреляше по самолета?
Освен в Пентагона да са превъртели и да са решили да поставят англичаните пред свършен факт.
Когато „Куантъм“ последва изтребителите и зави наляво, всичко му стана ясно.
За по-малко от минута се добра до пилотската кабина и настойчиво почука на вратата.
Ключалката изщрака отвътре и той надникна в кабината.
— Капитане, пак съм аз, Лий Ланкастър. Тези изтребители в Англия ли ни водят?
Холанд се обърна и кимна, после отново се съсредоточи върху управлението на самолета.
Ланкастър пристъпи и седна на столчето зад пилотите.