— Марк — въздъхна Рот, — ти нали ни препоръча да приемем, че биологическата опасност е от четвърта степен, докато нещата не се изяснят напълно?
Сандърс изпревари Хейстингс.
— Имате право, Марк. — Обърна се към Рот. — Не е изключено цялата история да е резултат от тайни изследвания на военните. Но за мен най-голяма опасност крие евентуалната комбинация между кратък инкубационен период и висока смъртност. Представяте ли си кошмара, ако тези два показателя са налице, ако вирусът убива за три дни при смъртност 70–80 процента и вземе, че попадне в населено място?
— Добре, доктор Сандърс, все пак можете ли да определите степента на биологическата опасност и какво следва да предприемем? — Рот се подразни, че докторът продължава да разглежда кабинета му.
— Най-лошият вариант е, ако заразата се предава по въздуха и предизвиква бърза смърт в рамките на четирийсет и осем часа. Всъщност най-страшният фактор е разпространението по въздушен път. Предполагам, че затова повикахте тъкмо мен, познавам добре вентилационната система на „Боинг“, „Еърбъс“ и „Дъглас“.
— Смятате ли, че могат да разпространят заразата?
— Да, стига вирусът да се предава по въздушен път и да успее да мине през филтрите. Някои филтри при определени обстоятелства могат и да не пропуснат вирусен патоген, но не и патоген от вирулентен тип. Тоест, ако на борда на тоя самолет има вирус убиец и той се предава по въздуха, трябва да приемем, че всички ще се заразят. И ако смъртността е висока, може до един да измрат.
— Точно от това се боях. — Рот завъртя стола си към прозореца.
Сандърс започна да изброява на пръсти.
— Необходими са ни резултатите от аутопсията на починалия, вирусни култури, животни за лабораторни изследвания, биологически обезопасено място, защитни костюми и подвижна лаборатория. Военните от Форт Детрик могат да осигурят горните условия. А в случай, че болестта наистина се окаже острозаразна и смъртоносна, бих препоръчал аутопсията да се извърши някъде извън САЩ.
Рот и Хейстингс се спогледаха.
— Къде например? — попита Рот.
Сандърс застана пред картата на света, окачена на стената, и с пръст очерта крива от центъра на Атлантическия океан до Исландия.
— Имаме база в Кефлавик. Откарайте ги там или пък в Гренландия. Трябва да ги изолираме на студено. Ще успеете ли да го уредите?
Рот въздъхна и поклати глава. Марк Хейстингс описа в подробности заплануваното приземяване в Милдънхол.
Сандърс изблещи очи.
— В Англия?! Вие шегувате ли се? Можете ли да ги спрете?
— Защо?
— Защото, ако на борда има смъртоносна зараза и тя се предава по въздушен път, самолетът изобщо не бива да се доближава до такава влажна страна като Англия. Епидемиите избухват в населени места, а районът на Милдънхол е гъсто населен и цялото население диша въздух, доколкото ми е известно.
Въздушна база Милдънхол
Англия — 20:15 ч
Свистенето на автомобилни гуми отекна в командния пункт на американските Военновъздушни сили. Любопитен сержант надникна през прозореца и с учудване видя как британски подполковник изскочи от задната седалка на колата и хукна към главния вход на долния етаж.
След малко се чу тропот на тежки ботуши по металните стъпала.
Сержантът пристъпи към генерала и тихичко го предупреди за предстоящото посещение. В същия миг англичанинът връхлетя в стаята.
— По дяволите, какво става тук, генерале?! — изрева вместо поздрав той. — И само не се опитвай да ме будалкаш!
— Подполковник Крандъл! Радвам се да те видя. Да не би да има някакъв проблем?
— Абе ти за идиот ли ме мислиш? Половината ти хора се разхождат вън в защитно облекло, изритали сте сума аероплани от хангара и от стоянката, а в болницата разместват пациентите. Да не би да се готвим за вечеринка, генерале?
— Виж какво…