Холанд премина в хоризонтален полет на ешелон 350 и провери още веднъж данните в компютъра. Курсът криволичеше през множество небесни точки с различна географска ширина и дължина и стигаше до Гандър в Нюфаундленд. Ала и двамата пилоти знаеха, че това не е крайната цел на полета. Преди десетина минути най-после им се обадиха от Далас с дългоочакваното решение.
— Шейсет и шест, изпращаме ви в базата в Кефлавик, Исландия — съобщи им вицепрезидентът на компанията. — Не можем да го обявим официално обаче, затова впишете Гандър в полетния си план. Наши изтребители ще ви пресрещнат по трасето южно от Исландия и ще ви ескортират до базата.
— Нали вече пробвахме тоя номер в Милдънхол и нищо не се получи? — припомни му Холанд.
— Така е, там провалиха операцията, но сега ме уверяват, че в Исландия всичко ще мине успешно.
— Сър, кой е този, дето ви уверява?
— Говорихме с Белия дом, с Отдела за екстремни ситуации, а те от своя страна координират усилията на куп инстанции, включително Военновъздушните сили, Държавния департамент, ФУА и ЦРУ.
ЦРУ ли? — почуди се Холанд. Сега пък ЦРУ! Ами питали ли са исландците дали са съгласни с подобен план? Омръзнало му беше от фалшиви уверения.
— Сър, Исландия си има свое правителство. То одобрило ли е приземяването ни в Кефлавик?
— Капитане, честни казано, не знам, пък и не ме интересува особено. Знам само, че Исландия няма военна сила, за да блокира пистата, а нашите хора вече се подготвят да ви посрещнат. Ще прегледат самолета ви, ще ви заредят с гориво и ще отлетите за САЩ. Допълнително ще уточним на кое американско летище ще кацнете. С други думи, смятам, че намерихме изход от положението.
— А в Щатите ще бъдем ли поставени под карантина? И за колко време? Какво да съобщя на пътниците? До Коледа остават само два дни!
Стори му се, че вицепрезидентът се засмя доста изкуствено, преди да отговори.
— Военновъздушните сили, Червеният кръст и Центърът за контрол над заболяванията ще се погрижат за безопасното настаняване на всички — или в базата Едуардс в Калифорния, или в Холоман, Ню Мексико. Ще прекарате два дни под наблюдение и всеки, който не се разболее през това време, ще може да си тръгне. Успокойте пътниците, че компанията поема разноските, включително за извозването им със самолет, и то първа класа, след карантината. Знам, че двата дни наблюдение ще ги забавят за Коледа, но правим всичко, което ни е по силите.
— Който не се разболее, ще може да си тръгне, така ли? Ами ако някой все пак се разболее? Ако повече хора се разболеят? Значи няма да ни освободят, докато не изтече инкубационният период на болестта. Тогава тъй наречената двудневна карантина спокойно може да продължи две седмици, та и повече! При това положение как да съобщя на пътниците, че ще трае само два дни?!
— А какво друго да направим, капитане? Пък и да се надяваме, че няма да се наложи по-дълъг престой.
Няколко секунди Холанд мълча, обмисляйки чутото.
— Значи наистина съществува възможност всички да сме заразени?
— Капитане, не е изключено тревогата да е фалшива. Дори вашият пътник да е умрял от вируса, не е задължително да е заразил останалите.
— Какво?! — почти изрева Холанд. — Как така, „ако е умрял от вируса“?
— Нали е бил болен, още като се е качил в самолета? Според специалистите сърдечният пристъп може да е бил симптом на заболяването, но това е само предположение.
Холанд се опита да овладее нарастващия си гняв. Стюардесите на самолета бяха докосвали болния, бяха дишали в устата му, бяха изнесли трупа му! Ако е бил толкова заразен, значи съвсем скоро и те ще се разболеят!
— Джеймс, успокойте се. Ние ще ви осигурим приземяване и ще се погрижим и за пътниците, и за екипажа, ако някой се разболее.
— Сър, нужна ми е по-пълна информация. Колко опасна е тази болест в крайна сметка?
— Понеже и ние непрекъснато задаваме същия въпрос във Вашингтон, ето буквално какво ми казаха оттам: отказите за приземяването ви в Европа били просто предпазни мерки на съответните правителства, предприети поради факта, че германското Министерство на здравеопазването не е дало точна характеристика на инфекциозната болест, която евентуално пренасяте. Германците официално са нарекли болестта „нов мутант на грипния вирус“.
— Това съвсем не е достатъчно. Трябва да знам какви са симптомите, какво да очаквам и с колко време разполагам самият аз, за да приземя безопасно самолета, в случай че и мен ме тръшне вирусът.