— Нали не е вярно? Моля ви, кажете, че не е вярно! Не можем да пропуснем Коледа! Аз трябва да се върна у дома, дечицата имат нужда от мен!
Барб се опита да срещне погледа й.
— Мисис…
— Ериксън — каза съпругът й. — Лиза.
— Лиза, чуйте ме внимателно: всичко ще се оправи и сигурно ще успеете да се приберете за Коледа. Капитанът всъщност ви подготви за онова, което можете да очаквате само в най, най-краен случай. Повярвайте ми, всичко ще бъде наред. Телефона ли искате да използвате?
Лиза Ериксън кимна като уплашено дете, извърна глава към прозореца и отново пъхна юмрук в устата си.
— Моля да ме извините — прошепна Кийт в ухото на Барб. — Ще й мине. Вече използвахме телефона. Тя просто не е… не е на себе си.
Барб откри Бренда в задната кухничка. Стоеше сама до вратата, докато другите стюардеси приготвяха набързо вечерята.
— Как си, моето момиче? — Барб постави ръка на рамото й.
— Добре съм — излъга Бренда с тъжна усмивка.
Барб споделяше тревогата й и не искаше да я разстройва допълнително, но командирът я бе натоварил с тежка задача и сега трябваше да я изпълни.
— Нали чу обръщението на капитана? — попита тихичко.
— Всичко чух, Барб. Божичко, това е най-кошмарният полет в живота ми! — Гласът й се разтрепери и очите й се напълниха със сълзи. — Барб, страх ме е! Аз ще се разболея… Нали го пипах, дишах му в устата… От каквото и да е бил болен, вече със сигурност съм го прихванала… Не знам какво е било, но той умря, значи и аз…
Барб седна до нея и я прегърна.
— Бренда, ще видиш, че всичко ще се оправи. Не е задължително и ти да се разболееш. Пък и мистър Хелмс беше доста по-възрастен от тебе и сигурно по начало си е имал проблеми със здравето.
Бренда покри лицето си с длани и бавно поклати глава.
— Коя страна ще откаже кацане по Коледа само защото в самолета има пътник, болен от грип? Щом Европа и Англия се боят от нас, значи здравата сме я закъсали. Аз поне съм я закъсала здравата! — поправи се тя. — Затова и не помагам в кухнята, да не ги заразя.
Барб понечи да отрече подобна възможност, но осъзна, че Бренда е права.
— Бренда, нали капитанът искаше ти, Ди и всички, които са пипали болния, да се преместите горе? Там има много свободни места.
— Господи! — зина Бренда.
— Не се безпокой. Повярвай ми, всичко ще се оправи!
— Знам — кимна Бренда. — Но щом ни качват горе, значи няма никакво… абсолютно никакво…
— Съмнение ли? За какво? — Барб тутакси съжали за въпроса си. — Глупости!
— Не са глупости! — изхлипа Бренда.
— Хайде, моето момиче, не се тревожи. Стегни се, намери Ди и се качете горе. Приеми го като малък платен отпуск.
Бренда се изправи плахо — краката й трепереха и тя с ужас си спомни как помогна на Хелмс да се качи в самолета. Лицето му гореше от температура, беше облян в пот и се оплакваше, че се чувства много зле. Спомни си и устните му, докато се опитваше да му вдъхне живот, както и паниката в очите му, преди да загуби съзнание.
А на мен колко ли часа живот ми остават? — запита се тя в паника.
Военновъздушна база Кефлавик
Исландия
Снежна виелица бушуваше гневно в мразовитата арктическа нощ, но въпреки намалената видимост дежурният офицер на кулата отдавна бе забелязал необичайното оживление на пистата. Изгаряше от любопитство. Когато обаче се обади на наземния контрол, оттам го скастриха да не задава излишни въпроси. Никой не искаше да му каже какво става.
— Еди, я виж тук! Придвижват голямата стълба към западния сектор! — Подаде бинокъла на помощника си: — Първо пратиха сума ти коли и камионетки, голям влекач за буксиране, а сега и стълбата!
— Това не е ли стълбата за „Боинг 747“ и други от този калибър?
— Точно така. Което означава, че… — Дежурният замълча многозначително и впери изпитателен поглед в подчинения си. Очакваше той да довърши собствената му мисъл.
— Какво? А, да. Или отклоняват някой пътнически самолет и нищо не са ни съобщили, или пък… А, ясно, чудите се дали не е ВВС 1, нали? Дали не е президентският боинг!
— Нали и те използват 747?
— Съжалявам, но трябва да ви разочаровам. Президентът е в Колумбия. Държа реч тази вечер, предаваха я по Си Ен Ен.
Шефът грабна отново бинокъла. По цялата писта сновяха коли, а отгоре кръжаха двата изтребителя Ф-15 — нещо наистина необичайно.