„Ал Акба“ може изобщо да не е разбрала, че Лий Ланкастър е на борда на полет 66. А дори и да е разбрала, няма да се мотае с някакъв вирус, а ще избере нещо по-бързо и ефикасно.
И все пак, колкото и грозно да звучи, ако тя стои зад цялата работа, това би било спасение за нас! А ние пък сме длъжни да я спрем!
„Ал Акба“ отдавна се целеше в Ланкастър. Беше обещала на иранските аятоласи, че ще го ликвидира заради престъпленията му срещу исляма — какви точно не ставаше ясно.
Рот мина по моста над реката. Изведнъж нещо му прищрака и всичко мигновено си дойде на мястото.
Завъртя рязко кормилото и заби спирачките. Гумите изсвистяха и мерцедесът закова на банкета. Грабна куфарчето си от задната седалка, измъкна миниатюрния компютър, включи го и с нетърпение зачака. Когато менюто най-сетне се появи на екрана, избра база данни „Личен състав“ и зададе опция „Търсене“. Курсорът замига в началото на празния ред, Рот напечата няколко ключови думи и желаната информация се изписа на екрана. Прегледа я внимателно, изключи компютъра и потъна в размисъл.
Имаше само няколко часа за подготовка, но все пак можеше да срази противника, ако действа по-бързо от него и използва агентурната мрежа. Най-важно бе да предвидиш следващия ход на врага, а в случая нямаше никакво съмнение какво би предприела „Ал Акба“, ако разполага с необходимата информация и средства. Веднага би взривила боинга.
Ето я най-сетне благодатната възможност, която чакаше от 1992 г. насам!
Запали колата и подкара с бясна скорост по пътя към Лангли.
На борда на Полет 66 — Военновъздушна база Кефлавик, Исландия
Холанд слезе долу при пътниците и Дик Роб остана сам в пилотската кабина. Тъкмо наместваше слушалките на ушите си, когато от лявата страна на самолета с мощен рев профуча един „Локхийд С-141В“ и кацна в западния край на пистата.
Роб включи предавателя на честотата на командната кола.
— Има ли някой там?
— Да, сър — отговориха му веднага.
— Кой се приземи току-що? Мислех, че летището вече е затворено.
— Това е екипът от Доувър, сър, който ще извърши аутопсията.
Пъстри проблясващи светлини чертаеха движението на различни машини по пистата. В далечината рулираше локхийдът, една кола се приближаваше към командния камион, а отдясно на боинга се стрелна друга сянка и бързо се скри зад крилото му.
— Кога искат да свалим трупа? — попита Роб.
— Сигурно след около час, сър, за да могат да се подготвят. Ще ви уведомим своевременно.
Появата на високия снажен капитан предизвика внезапно оживление в главния салон. Пътниците наскачаха и го наобиколиха, отрупвайки го с въпроси, докато той се опитваше да се добере до задната част на самолета.
— Капитане, щом не ни искат в Ню Йорк, защо не кацнем в някой друг щат?
— В момента уреждаме този въпрос.
— Капитане, преди да тръгнем, нашето семейство се ваксинира против грип. Няма ли да ни освободят от карантината?
— Там е работата, че още никой не е потвърдил, че наистина става дума за грип. Дори и да е грип, може да е някоя нова разновидност, срещу която вашата ваксина не действа.
— Капитане, дъщеря ми е само на осем годинки и е ужасно изплашена. Бихте ли поговорили с нея, за да я успокоите?
— Разбира се.
— Капитане, вие всъщност не ни казахте истината, нали?
Холанд спря и погледна жената, задала последния въпрос. Беше прехвърлила седемдесет. Очите й го наблюдаваха строго и изпитателно през старомодни очила половинки. Имаше вид на гневна даскалица или на войнствена библиотекарка.
— Госпожо, казах ви всичко, което знам.
— Това не е грип, а някакво проклятие, някаква зла прокоба. Ако починалият е бил заразоносител, ние всички ще измрем, нали така, капитане? А вие ни заблуждавате, разправяте ни врели-некипели, за да ни успокоите.
— Не е вярно, госпожо, аз…
— Вярно е. По гласа ви и по очите ви разбрах, че ни лъжете, млади човече. Наричам ви така, защото сте много по-млад от мен.
— Благодаря ви — усмихна се той.
— Далеч съм от мисълта да ви правя комплименти, капитане, просто констатирам факти. Всички тук сме обречени, нали?
Няколко души се бяха скупчили около тях и внимателно следяха разговора им. Старицата не отместваше настоятелния си поглед от лицето му.