Выбрать главу

— Ясно. — Барб хвана брадичката му и нежно се взря в лицето му. — Джеймс, ако тая история продължи още, редно е екипажът да почне да спи на смени. Отнася се и за теб — изглеждаш много уморен. Имаш ли нужда от нещо?

Холанд я потупа по рамото.

— За начало едно кило адреналин и седемдесет-осемдесет тона гориво!

— Ще склониш ли на два витамина и една кока-кола?

— Бива! — засмя се той. — Нали трябва пак да кръстосам самолета и да изслушам всички пътници!

Лапна хапчетата и на няколко големи глътки изпи кока-колата.

Интеркомът иззвъня. Барб вдигна слушалката и почти веднага му я подаде.

— Търси те партньорът ти отгоре.

— Какво има, Дик? — попита учудено Холанд. После изразът на лицето му се промени, той се усмихна широко и затвори телефона.

— Е? — не се стърпя Барб. — Изплюй камъчето.

— Зареждат ни с гориво. Явно са размислили и ще ни пуснат да си ходим.

Понечи да си тръгне, но Барб се изпречи на пътя му и го хвана за раменете.

— Какво значи „ще ни пуснат“, Джеймс? — попита настойчиво. — Мислех, че сме останали тук по наш избор, а излиза, че са ни задържали насила, така ли?

— Ами, Барб…

— Джеймс, много те моля, поне своите хора не се опитвай да лъжеш.

— Не съм излъгал, Барб. Просто бяха казали, че няма да ни заредят, докато не получат изрична заповед, тоест след като компанията реши на кое летище в САЩ ще кацнем. Явно вече са взели решение.

— Е… добре, щом казваш — рече тя с недоверие.

Той се отскубна и с бърза крачка излезе от кухнята.

Холанд се върна в пилотската кабина. Роб се беше вторачил в таблото.

— Както от скука зяпах в горивомера, Джеймс, нивото изведнъж взе да се качва. После ми съобщиха, че са получили нареждане да напълнят резервоарите, но не благоволиха да дадат повече обяснения.

— Говори ли с Далас?

— Още не.

Холанд успя веднага да се свърже с управата на компанията.

— Решихме да ви преместим на по-безопасно място, Джеймс. — Вицепрезидентът сякаш го очакваше на телефона.

— По-безопасно ли? В какъв смисъл по-безопасно? Та ние тук сме в пълна безопасност!

Последва многозначително мълчание.

— Джеймс, нали ви казах, че всичко живо се е подплашило от тая зараза? Исландското правителство е разбрало, че сте в Кефлавик, и настоява веднага да се разкарате оттам.

— Страхуват се, че ще ги заразим, така ли?

— Ами… да, явно и те са повярвали на слуховете за небивало проклятие.

Проклятие! Холанд изтръпна. Преди броени минути някой спомена същата дума. А да, възрастната дама в салона.

— Сър, какви са тия слухове за „небивало проклятие“?

— Е, надали това е точната дума — отвърна вицепрезидентът след още по-дълга пауза отпреди. — Германското министерство подлуди всички, като съобщи чрез медиите, че вие сте носители на страшен вирус, който може да унищожи половината човечество. Пълна дивотия, разбира се. Опитват се да оправдаят отказа за кацане във Франкфурт. Аз нали ви предупредих, че плъзне ли паниката из Европа, неминуемо ще обхване и Северна Америка, а ето вече и Исландия.

— И къде отиваме сега?

— Все още не можем да ви приземим там, където искаме, но Белият дом и Министерството на отбраната ви намериха едно спокойно летище, далеч от всякакви политически и граждански протести. Преди около час изпратиха натам военни транспортни самолети с лекари, палатки, храна и всичко останало, което ще ви трябва, ако се случи най-лошото, макар че според мен абсолютно нищо няма да се случи.

— И ще ни посрещнат издокарани като за разходка на луната, нали?

— Предполагам, че да, но то ще е само докато се уверят, че тревогата е фалшива.

— А къде все пак ще прекараме Коледа? В Аризона? Невада? Ню Мексико? — Холанд усети, че тонът му става все по-груб, но вече не му пукаше. Тая глупост нямаше край.

— В Африка — отвърна вицепрезидентът. — Ще кацнете на една съвсем прилична писта, строена от бивши съветски специалисти.

— Моля?! — изкрещя Холанд. Роб подскочи в стола си. — Каква Африка? Африка е в съвсем обратна посока!

— Сигурно ви звучи абсурдно, Джеймс, но повярвайте ми, всичко се прави за ваше добро. След няколко минути диспечерът ще ви предаде полетния план по сателита, но отсега можете да си запишете: ще летите към Западна Сахара на двайсет градуса северна ширина и осем градуса западна дължина.