Выбрать главу

Роб се ококори, а Холанд стисна зъби и се опита да овладее гнева си.

— Сър, планът ви не е особено разумен. Пътниците са толкова разстроени, че ако тепърва полетим в друга посока, ще решат, че вече сме отписани от този свят. Каквото и да им кажа от тук нататък, няма да повярват нито дума. Защо направо не съобщите на автора на тая гениална идея, че командирът на полета отказва да я изпълни? Та ние дори не знаем в кой момент ще се изпонатръшкаме от болестта!

— Джеймс, чуйте ме добре! Място за спор няма. Въпросът се решава на дипломатическо ниво. Исландското правителство заплашва, че ще анулира договора ни и ще закрие базата, ако не я напуснете мигом. Влезте ни в положението. Ако в самолета няма авария, потвърдена от исландските власти, ще трябва да им се подчините. Що се отнася до болестта, всички ме уверяват, че е изключено да се разболеете в следващите четирийсет часа. Споделям тревогата ви, но нямаме време за полемики.

Холанд потърка челото си.

— Това е пълна идиотщина. Умът ми не го побира!

— Съжалявам, Джеймс, но от Вашингтон ни оказват страхотен натиск. Самият президент е одобрил плана.

Холанд въздъхна, притвори очи и се отпусна в стола си. Сякаш нечий съвсем непознат глас примирено изрече думите, които нито той, нито Дик Роб искаха да чуят:

— Добре, сър. Щом така сте решили, потегляме към Африка.

— Как ли пък не! — изрева с все сила Роб, тресейки се от ярост. Неистови пламъци лумнаха в очите му. — Ще ми се прави на началник! Кажи му да си гледа работата! Няма да помръднем самолета и милиметър!

— Дик, нали знаеш, че… — понечи да го успокои Холанд.

— Кажи му, да те вземат мътните!

— Какво става там, Джеймс? Каква е тази врява? — попита вицепрезидентът.

— Всичко е наред, сър. Просто временно недоразумение с втория пилот. Изпратете ни полетния план. Прекъсвам връзката.

Роб пощръкля.

— Абе, ти с всичкия ли си си? Как не те е срам да отстъпваш ей така? — развика се той. — Забрави ли кой контролира полета?! Да не си посмял да мръднеш самолета, докато не приключи цялата история!

Холанд продължаваше да стиска очи и да разтрива слепоочията си.

— Защо? — измърмори.

— Олеле божичко! — изквича Роб. — И питаш защо! Защо какво?

Холанд отпусна ръце и обърна глава към него.

— Защо да не отлетим? — произнесе с равен тон. — Тук не ни оказват никаква помощ, а навън е вълчи студ. В пустинята поне ще е по-топло, пък и ще можем да излезем от самолета.

— Браво! На мама момченцето! Каквато и дивотия да ти наредят, ще я изпълниш, така ли?

Холанд въздъхна и реши да отмине личната обида. Роб явно се беше побъркал от страх.

— Дик, въпросът ти въобще не заслужава отговор.

— Върви по дяволите! Дадох ти пълна свобода да упражняваш правата си на командир, ама като стана напечено, спря да мислиш и взе послушно да им изпълняваш идиотските заповеди! Компанията очаква командирите й да имат ръководни умения, а не да лазят като мижитурки! Ей богу, такова мекотело като теб не съм виждал досега!

— Помолих те за съвет, Дик, а не за тъпи ругатни. Пак те питам: щом смяташ, че не се справям с проблема, какво би направил на мое място?

— Първо на първо, бих им показал, че не могат да ме разиграват както си щат!

— Искаш ли да поемеш управлението на самолета? — запита спокойно Холанд.

— Напротив, искам ти да си свършиш работата като хората!

— С други думи, да откажа да се подчиня, така ли?

— Естествено, че ще откажеш! Или летим за Щатите, или си оставаме тук! Според правилника нашето си е чиста проба „извънреден случай при полет“. Веднъж като им се озъбиш, ще видиш как оня тъпанар вицепрезидентът моментално ще се обади в Белия дом и ще им съобщи: „Съжалявам, но командирът упражнява правата си при извънреден случай и вие просто нямате думата!“.

— Дик, аз съм доста по-възрастен от теб…

— Нима? — изсмя се презрително Роб. — Не си личи по първолашкото ти поведение!

Холанд пренебрегна злобното подмятане.

— Дик, смятам, че по-дълго от тебе съм се борил със системата. Откак напуснахме Франкфурт, два пъти се опитахме да обявим „извънреден случай при полет“. И какво? Никаква полза!

— Опитахме се, ама пред разните там правителства, а аз ти говоря за нашата загубена компания!