— Вие ли сте въпросният човек? — попита.
— Точно така. Ако не се лъжа, сам ме издирихте във Владивосток.
Изведнъж си спомни всичко. Беше преди две години. По онова време Съветският съюз се разпадаше и кариерата му във ВВС беше под въпрос. Но ако тогава просто проучваше възможностите, сега вече бе на ръба на отчаянието — нямаше нито работа, нито пари.
— Помня, разбира се! Помня и вас, и Владивосток. Мислех, че вие сте забравили. Почти бях изгубил надежда, че ще се обадите.
— Ни най-малко, Юри. Продължавате ли да летите? Още ли имате достъп до същите съоръжения?
— Да, летя като изпитател на разни самолети. В момента съм главен летец изпитател на новия свръхзвуков „Сухой“.
— Прекрасно. В такъв случай мога да ви направя едно интересно предложение, само че не по телефона.
— Добре, при вас ли искате да дойда?
— Не, няма време.
Юри притегли един стол и седна. Халатът се разтвори и зейна, но той вече не усещаше студа.
— Ако все още сте заинтересован от сделката, която обсъждахме във Владивосток, моята организация може да уреди въпроса, но при условие, че първо свършите нещо изключително важно за нас. Ще трябва да осигурите и необходимото оборудване в рамките на няколко часа.
— Къде искате да отида?
— Ще ви дам един адрес в Киев. Бъдете там точно в девет часа ваше време. Един руснак, който ще се представи като „Александър“, ще ви обясни всичко. Ако приемете предложението, ще ни съобщите чрез него какви финансови средства са ви необходими и ние ще ви ги осигурим за два-три часа. Можете ли веднага да заминете?
— Да, разбира се!
— Отлично. Разполагате само с няколко часа за подготовка.
Преди години такъв разговор би бил невъзможен, помисли си Юри. Никой агент не би дръзнал да спомене подобни неща по домашен телефон.
Записа бързо адреса и връзката прекъсна без познатото от едно време второ прещракване от подслушвателния пост.
Върна се в спалнята и мушна ледени ръце под одеялото, за да събуди Аня. Тя изписка и отскочи назад. Русите коси се разпиляха по голите й рамене.
— Какво има, Юри? — Ококорените й очи сякаш питаха дали не се е побъркал.
Докосна устните й с пръст, за да я успокои, наведе се над нея и я целуна.
— Току-що получих чудесни новини по телефона. Трябва да вървя. Може да се върна още днес, а може и след седмица-две, но ако всичко мине по план, като си дойда, ще се махнем от тая дупка.
— И къде ще отидем?
Той я целуна пак, после смъкна завивката и целуна гърдите й една по една.
— На онова прекрасно местенце, за което отдавна си мечтаем! — Погали нежно косите й. — Там, където ще можем да живеем истински, да се оженим и да си имаме дечица.
Радостна усмивка озари лицето й.
— Само че, любов моя — Юри отново постави пръст на устните й, — нещата са както навремето: не знаеш къде съм, какво правя, нищо. Помниш си урока, нали?
На борда на Полет 66
Бренда Хопкинс отвори очи и видя командира, надвесен над нея.
— Бренда, извинявай, че те събудих, но имаме нужда от твоята помощ.
Тя замижа.
— Да?
— Трябва да изнесем тялото на професора — обясни Холанд. — Нали разбираш, по-добре е тази работа да свършат същите хора, които се погрижиха за него и преди.
Бренда кимна. Нямаше смисъл да излагат на опасност онези, които не се бяха докосвали до Хелмс.
Стълбата вече беше закачена на задната врата на самолета. Бренда привърши унило с опаковането на трупа в найлонови чували и слезе долу при пътниците.
Надписът „Затегнете коланите“ светна в салона и гласът на Джеймс Холанд прокънтя по уредбата.
— Драги пътници, тук е командирът на полета. Моля всички да седнат на местата си. Още не сме готови да потеглим, но трябва да отворим една от вратите, за да получим допълнително храна и да предадем тялото на починалия пътник на отговорните власти.
Съобщението бе посрещнато с неодобрително мърморене. Група подпийнали мъже, застанали по средата на пътеката в туристическата класа, отказаха да се върнат на местата си. Един пътник, седнал наблизо, им направи забележка да изпълнят заповедта на капитана.
— Абе, я си… — изръмжа най-пияният и за по-убедително му показа среден пръст. — Ти ако искаш да си послушна овчица, твоя си работа! Мен пък ми писна да ме разиграва някакъв си капитанчо, дето само гушка парички и чака нареждания!