Спорът привлече един поддръжник на пияницата и двама гласовити опоненти.
— Ще ви запозная с най-новите събития в странната ни одисея — продължи Холанд. — Надяваме се след час-два да напуснем Исландия…
Какофонията от аплодисменти, подсвирквания, радостни възгласи и презрителни дюдюкания почти заглуши последните му думи.
— … но за съжаление няма да отлетим направо за вкъщи. След консултации с правителството авиокомпанията е изпратила транспортни самолети с медицински персонал и оборудване за полева болница, в случай че някой от нас наистина се разболее от вируса. Още не знаем къде точно ще кацнем, но поне ще е на по-топло място от Исландия и най-сетне ще можем да излезем от самолета.
Този път аплодисментите бяха значително по-слаби.
— Непрекъснато ме питате дали ще успеем да посрещнем Коледа у дома. Колкото и да е неприятно, отговорът е „не“. Ще останем заедно поне още няколко дни, но веднага щом свърши карантината, ще отлетим за Щатите.
Четиримата бунтари сновяха по пътеката и ругаеха стюардесите. Бренда стоеше отзад до кухничката. Когато видя, че не е по силите на момичетата да се справят с нарастващата суматоха, грабна интеркома и се обади в пилотската кабина. Холанд се озова долу за по-малко от четирийсет секунди. Грубияните бяха преградили пътя на стюардесите в предната част на салона. Разгневена, Барб се опитваше да надвика мъжкия хор. Холанд измъкна мегафона от шкафчето над главата си и пристъпи напред.
— Тишина! Всички да си седнат по местата! Това е заповед на командира!
Двама от мъжете млъкнаха и се оттеглиха, но подстрекателят и най-ентусиазираният му поддръжник продължиха да викат и тръгнаха към Холанд. Той запази самообладание и почака да се приближат, но Барб инстинктивно препречи пътя им и единият замахна с ръка и я цапардоса. Барб залитна назад и се стовари върху количката за сервиране.
Холанд сграбчи бабаита за яката, напъха го в кухничката и го заби в стената. Барб се изправи, опипа тила си и застана срещу стъписания побойник.
— Барб, преспокойно можеш да дадеш това лице под съд — рече Холанд.
— Ще си помисля! — отговори тя, сдържайки гнева си.
— Името! — изрева Холанд и разтресе мъжа. — Казвай си името веднага!
— Чет… Чет… Уолтърс… Чет Уолтърс — запелтечи онзи. От устата му се разнесе воня на алкохол: — Съжалявам… наистина съжалявам…
— Сега слушай внимателно, Уолтърс — изсъска Холанд. — От тук нататък ще си мълчиш, не искам да чуя и гък! Ако не ти е известно, ти току-що извърши федерално престъпление: нападна служебно лице и попречи на екипажа да изпълнява задълженията си. Една дума да обелиш до края на пътуването, и ще те предадем на ФБР! Плюс това старшата стюардеса мис Ролинс може да те съди отделно и аз с удоволствие ще й свидетелствам. Ясно ли е?
— Да, сър! Ясно, сър!
— Ще оставя на мис Ролинс да реши дали да те предадем на властите. А сега се върни на мястото си и нито дума повече!
— Да, сър! Добре, сър!
Холанд пусна яката му и той се изниза навън засрамен. Другият смелчага отдавна се беше покрил някъде.
— Благодаря ти, Джеймс — каза Барб. — Бяха цяла банда, но тоя им беше главатарят.
— А ти как си? Зле ли се удари?
— Нищо ми няма. Е, после може да ми излезе цицина. — Тя потърка удареното място. — Джеймс, по-лошото е, че хората се бунтуват. Знаеш ли какъв вой нададоха, докато им говореше по уредбата? Те са озверели, тук скоро може да стане истинска джунгла!
— Светът поначало е джунгла, Барб. — Холанд я потупа по рамото, прибра мегафона и напусна кухничката.
Извървя пътеката, обърна се с лице към пътниците и включи уредбата.
— Дами и господа, в сполетялата ни беда всички сме еднакво потърпевши, но аз съм законният командир на полета и ви заявявам, че няма да допусна никакви нарушения на реда. Ако някой все още има възражения, нека веднага дойде при мен да ги изложи. Съжалявам, че съм толкова рязък. Знам, че повечето от вас са съзнателни граждани и наистина се опитват да помогнат на екипажа да се справи с положението, за което искрено ви благодаря. Има и такива обаче, които ни пречат да си вършим работата, и те ще бъдат дадени под съд. А сега моля всички да останат по местата си.
Млада жена скочи от мястото си до прозореца. Мъжът до нея се опита да я възпре, но тя се отскубна и с обезумял поглед се затича към Холанд. Божичко! — изтръпна той. Сега пък какво?