— Госпожо, бихте ли…
Тя профуча покрай него, сякаш не го забеляза. Той моментално се втурна след нея. Чу стъпки зад гърба си.
— Капитане, това е жена ми Лиза. Тя не е добре. — Кийт Ериксън го следваше запъхтян.
Настигнаха я в първа класа, но преди Холанд да успее да я задържи, Гарсън Уилсън скочи и застана на пътя му.
— Джеймс, трябва незабавно да говоря с вас! — избоботи свещеникът.
Лиза се добра до една от вратите и рязко я дръпна. Оказа се, че води към сервизно помещение. Отчаяна, тя се завъртя и се втурна в обратна посока. Уилсън я пресрещна, бързо прецени положението и я прегърна покровителствено.
— Какво има, моето момиче?
— Дечицата ми! Трябва веднага да отида при тях! Трябва да сляза! — Лиза посочи с ръка навън. В същото време забеляза съпруга си, сгуши се в Уилсън и уплашено изпищя: — Не!
— Оставете я на мира, сър! — Уилсън властно протегна ръка, за да възпре Кийт. — Виждате, че се страхува от вас.
— Но това… това е жена ми. Много е разстроена — проплака Кийт Ериксън. — Иска да слезе от самолета!
— Нищо чудно! — изсумтя Уилсън. — И аз искам да сляза!
— Моля ви, моля ви! — виеше Лиза. — Той ще ми отнеме децата! — Пое дъх, придърпа Уилсън по-близо и зашепна в ухото му: — Ще ми скрои номер! Иска да се отърве от мен, за да ми отнеме дечицата!
Внезапно в салона нахлу студен въздух. Бяха отворили задната врата на самолета. Лиза потръпна, огледа се панически и видя втората пътека между седалките. Отскубна се от прегръдката на Уилсън и хукна натам.
Кийт се втурна да я задържи, но Уилсън го избута и с учудваща пъргавина понесе туловище към задния изход. Холанд и Ериксън разбутаха пътниците между двете пътеки и хукнаха след Лиза. В един момент Лиза се спъна и двамата с Уилсън се изравниха по успоредните пътеки, а Холанд и Ериксън все повече изоставаха, тъй като четирийсет реда пътници вече следяха с любопитство надпреварата и им се пречкаха в краката.
Задната врата зееше. Отвън някакъв човек в защитен бял костюм стоеше на най-горното стъпало на стълбата и подаваше пакети с храна, а Бренда и две други стюардеси ги поемаха. Неочакваната поява на Лиза, която направо връхлетя върху тях, следвана от внушителната фигура на Гарсън Уилсън, ги стъписа. Лиза се поколеба пред вратата, но Уилсън я подкани гръмогласно:
— Хайде, мила, сега или никога! Бягай навън, аз съм след теб.
Лиза се шмугна между стюардесите и мъжа на стълбата и се стрелна надолу. Уилсън понечи да направи същото, но тутакси се закова на място: множество фигури в защитни костюми тичаха насреща им с насочени автомати М-16. Онзи от горното стъпало го хвана за раменете и го натика обратно вътре. В този миг се появиха Ериксън и Холанд. Холанд избута Уилсън настрана и застана на вратата. Ериксън се опита да го последва.
— Стой там! — изрева Холанд. — Никой не може да излиза навън!
Холанд прелетя край мъжа с храната, който беше вече на средата на стълбата и крещеше на Лиза да се върне. Спря на най-долното стъпало. Виелицата го удари в лицето и той се разтрепери. Лиза Ериксън крачеше бавно и неуверено към някакво червено въже, проснато на земята на десетина метра пред нея. Беше скръстила ръце пред гърдите си и се тресеше от студ. Оттатък зоната, опасана от въжето, отляво и отдясно прииждаха хора в защитни екипи. Холанд се огледа и видя, че кордонът обгражда самолета в радиус от стотина метра.
Лиза продължаваше да върви напред. Холанд добре знаеше какво може да очаква от охраната: засега само предупреждаваха, но пресече ли някой линията… Слезе от стълбата и мигом се чу пукотевица. Няколко куршума отскочиха от площадката пред него. Въоръжените му махнаха с ръка да се прибира и се опитаха да привлекат вниманието на Лиза — строиха се в две редици и насочиха оръжие към нея. Явно се готвеха да стрелят така, че да не засегнат самолета. Защитните им шлемове и воят на вятъра пречеха на Холанд да чува гласовете им, но жестовете им бяха недвусмислени. Даваха му знак да се връща обратно. Той събра ръцете си във фуния и извика:
— Недейте! Тя не е на себе си! Болна е!
Вятърът отнесе думите му. Той пристъпи напред и нова серия куршуми надупчиха бетона пред носовете на обувките му. Отскочи назад. Двама отляво бяха приклекнали и се прицелваха в него, а един отдясно се целеше в Лиза. Четвърти отзад бе свалил скафандъра си и държеше мегафон.