Выбрать главу

Натисна бутона на предавателя.

— Лондон, разбрахме инструкциите ви, но… дявол да го вземе, не можем да чакаме повече! Заради вас ще умре човек!

— Капитане, ако обичате, следвайте инструкциите. Колкото по-бързо се прехвърлите на посочената честота, толкова по-скоро ще получите обяснение.

Холанд погледна надясно към съседа си. По лицето на Роб също бе изписано пълно недоумение.

— Поеми управлението, Дик. Влез в определената зона за изчакване, докато прослушам тая проклета честота.

За разлика от друг път Роб прие задачата без възражение.

Холанд се разрови между документите си, откри листа с търсената честота и се включи на нея. Веднага му се обади същият авторитетен глас, представи се по име и ранг и премина към същината на проблема:

— Капитане, германското Министерство на здравеопазването е уведомило британското, че един от пътниците ви е бил заразен с особено тежък и опасен грип. Нямам повече информация, но поради опасността от зараза трябва да се върнете във Франкфурт за необходимата обработка и карантина. Вашата компания вече е уведомена, че британското правителство ви отказва кацане в Англия.

— Заради един грип! — учуди се Холанд. — От двайсет и пет години съм пилот и за пръв път чувам подобно нещо! Под карантина се поставят отделни хора, а не цели полети! Поне да свалим човека със сърдечна криза от самолета, а после ще върнем останалите обратно, щом компанията така желае!

Чу се шум от настройване на радиопредавателя, последван от въздишка.

— Съжалявам, капитане, това решение е взето от британското правителство, на най-високо равнище, и не подлежи на обсъждане.

— Защо, по дяволите, поне не получим помощ за болния?!

Директорът отговори с нетърпящ възражение тон:

— Капитане, не ви ли е минавало през ум, че сърдечноболният и заразеният пътник може да са едно и също лице?

— Сигурен ли сте? Знаете ли името на заразения пътник?

— Ще ви кажа само, че става дума за един и същ човек, но не мога да ви съобщя името в открит ефир. Предполагам, че имате достатъчно гориво да се върнете до Франкфурт при положение, че сте заредили за трансатлантически полет?

— Да, но, грип не грип, болният пътник ще умре, докато стигнем там!

— Съжалявам, не можем да направим нищо повече. Сега се върнете на предишната честота и ще ви свържем пак с Центъра в Лондон, за да получите направление на изток.

— А какво ще стане, ако все пак кацна на Хийтроу? — сопна се Холанд. — Нима ще ни изпозастреляте по кратката процедура?

Усети колебание у човека отсреща и се запита дали онзи тайничко не се надява той да постъпи точно така. Но директорът продължи с още по-властен тон:

— Подобна постъпка от ваша страна би била крайно неразумна. Ще предизвикате международен скандал, самолетът с всичките пътници и екипажа ще бъде задържан с часове на пистата, а накрая пак ще ви принудят да отлетите за Германия. После ще трябва да отговаряте пред вашето правителство, че сте нарушили вътрешните въздухоплавателни норми на чужда държава, и ще изгубите правоспособността си на летец. Така или иначе, болният пътник ще получи медицинска помощ във Франкфурт, а не тук.

— Надявам се, че разговорът ни се записва! — разгневи се Холанд.

— Разбира се, сър. И повярвайте ми, аз съжалявам не по-малко от вас, че съм принуден да действам по този начин.

Минаха няколко секунди, докато Холанд се поуспокои.

— Значи ще бъдем изолирани, така ли? Двеста четирийсет и пет пътници и дванайсетчленен екипаж? И то само заради един глупав грип?

— Да, във Франкфурт. Не знам подробностите, но трябва да побързате — казаха ми, че всички на борда се нуждаят от незабавно лечение, за да не избухне епидемия.

— Добре — каза само Холанд. Цялата история му се струваше невероятна, дори фантастична, но явно нямаха избор.

Прехвърли радиото на предишната честота, даде знак на Дик Роб да поеме разговора с диспечерите и се замисли над току-що получената информация.

Значи човекът със сърдечната криза е жертва и на грипен вирус. И какво от това? Двете нямат нищо общо помежду си.

Ами ако имат?

Грабна телефона и набра номера на врата 2-ляво. Барб Ролинс се обади веднага.

— Барб, нашият инфарктен беше ли болен от нещо, когато се качи в самолета?

Тя се замисли и си спомни как Бренда помагаше на Хелмс да влезе и да седне на мястото си.