Выбрать главу

— Ще разберете от записа. Нямам сили да го повторя. Но последните думи на началника на експедицията трябва да научите още сега: «Корабът да излети!»

Гриф Рифт пребледня. Всички си помислиха, че командирът всеки миг ще падне. Евиза понечи да се хвърли към Рифт, но той я отстрани и се изправи.

— Трябва ли ви нещо на вас с Таел, Вир Норин? — попита той с мъртъв, лишен от интонация глас.

— Да! Изпратете ни последния дискоид. Дайте ни всички филми за Земята, всички материали за изработването на ДПА и ИКП. всички запасни батерии за СДФ и… — Астронавигаторът се запъна: — Малко земна храна и вода. За да могат нашите тормансиански приятели да опитват от време на време вкуса на нашия свят. Колкото може повече лекарства, които не изискват специални знания. Това е всичко!

— Ще ви ги приготвим — отговори Гриф Рифт, — посочете мястото за кацане.

Командирът докосна пулта и пилотският сфероид на звездолета бе опасан от светлини — това беше сигнал за подготовката за излитане. Сърцето на Вир Норин се сви от мъка. Той мълком се поклони на съотечествениците си и изключи СДФ.

Звездолетът «Тъмен пламък» прекъсна всякакво общуване с Торманс, сякаш се намираше на отровна за земния живот планета. Бяха прибрани изходните галерии и балконите. Гладкият корпус на кораба се издигаше неподвижно в горещия въздух на деня и мрака на нощта като мавзолей на загиналите земляни. Вътре пред екраните неотлъчно седеше Ола Дез. Нейните чевръсти ръце и изострен слух очакваха сигналите на Вир Норин или Таел, но и двамата мълчаха. Дори и човек, съвсем незапознат с Торманс, би могъл да долови в планетните предавания нотки на смут и безпокойство, макар да не бе казана нито една дума за гибелта на Родис и мнимата смърт на Вир Норин. Кой знае защо, Зет Уг държа къса реч за приятелството между земляните и жителите на Ян-Ях. В предаванията не се появяваха нито Ген Ши, нито Ка Луф. Чеди и Евиза обясниха на спътниците си обичая да се крият от народа всички извънредни произшествия, особено ако се случеше нещо «горе», както наричаха на простонароден език олигархическата върхушка.

Мина се едно денонощие. Неочаквано се прекратиха всички предавания по общите канали на планетата. Чойо Чагас повика «Тъмен пламък» по секретната мрежа, обещаваше да разясни станалото и уверяваше, че са взети мерки за издирването и наказването на виновниците. Не му отговориха. Безсмислено беше да се говори с него. Да го помолят да се погрижи за астронавигатора, би означавало да го предадат в ръцете на хора, които нито държаха на честта и на дадената дума, нито имаха добри намерения. Или да се споразумяват с него за изпращането на нова експедиция, за докарването на медицинско и техническо оборудване, на филми и произведения на изкуството? Това противоречеше на цялата политика на олигархическото общество. А и за какви договори можеше да става дума, когато на планетата нямаше закони, Съвети на честта и правото, никой не се съобразяваше с общественото мнение!

Властелинът заповяда звездолетът да се вика до вечерта, а след това да се премине към заплахи. Настъпи нощта, а безмълвният купол на огромния кораб продължаваше да се издига над крайбрежните храсталаци. И все пак астронавтите можаха да видят още веднъж своя «Тъмен пламък» отстрани.

От прекъсването на връзката с Вир Норин по галактическия часовник на «Тъмен пламък» бяха се минали осем стохилядни от секундата, които отговаряха приблизително на четиринайсет земни часа. Ола Дез отказваше да напусне поста си, въпреки че и́ предлагаха да я сменят всички останали членове на екипажа, които бяха привършили подготовката за изпращането на дискоида и излитането. Само Мента Кор и Див Симбел продължаваха да настройват пилотните уреди.

Гриф Рифт отпъждаше натрапчивите мисли за Родис и умуваше над списъците на натоварените в дискоида предмети, като се стараеше да не пропусне нещо решаващо важно, сякаш оставяха Вир Норин на необитаема планета. Липсата на връзка започна да тревожи командира. За него беше непоносима мисълта за нови жертви сред земляните или тормансианските им приятели. А столицата упорито мълчеше и неизвестността на последвалите събития мъчително разтягаше времето даже за търпеливите земляни.

Рифт дори си мислеше вече дали да се свърже с Чойо Чагас и да го попита предпазливо за съдбата на Таел, когато най-сетне зазвъня сигналът за повикване и на екрана се появи Вир Норин… Детективите на «лилавите» все пак се добрали до подземието на Храма на времето, но го намерили празно и под въздействието на унищожаващия миризмите препарат. Архитектите бяха открили едно обширно убежище в покрайнините на столицата, близо до пресъхналото езеро. Безпилотният дискоид трябваше да кацне именно там, на древното бойно поле.

Вир Норин даде координатите и се отмести. Инженер Таел поздрави земните си приятели с нисък поклон и доближи до приемателя на СДФ две стереоснимки. Без поясненията на Вир Норин астронавтите не биха разбрали кои са сановниците, които седяха мъртви в разкошните черни кресла, с разкривени от ужас лица. От сгърчените им тела стърчаха страшните неизтегляеми ножове на Ян-Ях. Ген Ши и Ка Луф бяха получили заслуженото наказание, без да дочакат съда и следствието на Чойо Чагас, от което те биха съумели да се измъкнат невредими. Стотици робски послушни хора биха заплели властелина с купища лъжи. Но бяха се намесили други съдии — «Сивите ангели», които възобновяваха дейността си с нечувана мощ.

— Наказани са със смърт още двайсет главни виновника за нападението — съобщи с гневна тържественост инженерът.

— Какво ще постигнете с това? — попита Гриф Рифт.

— То беше необходимо. Трябва да бъдем системно и абсолютно безпощадни в защитата от беззаконието, лъжата и безчестието. Самите вие на Земята стриктно спазвате в обществените отношения третия закон на Нютон: действието е равно на противодействието, противопоставяте незабавно противодействие. а не се опитвате да чакате както в древността намесата на бога, на съдбата, на властелина… Хората дълго чакали възмездие за своите палачи, а вековете минавали, злото се трупало и властта на подлеците се засилвала. Тогава вашето общество се нагърбило с функцията на божественото възмездие, на Немезида: «Аз ще мъстя, аз ще дарявам!» и бързо изкоренило подлостите и мъченията. Вие не можете да си представите колко много човешки измет се е натрупал у нас през дългите векове на изтребване на най-добрите хора, когато оцелявали предимно жалките приспособленци, доносчиците, палачите и потисниците. Ние трябва да се ръководим от това, а не да ви подражаваме сляпо. Когато започнат да измират тайно и безславно хиляди «змиеносци» и техните поддръжници — «лилавите» палачи, — тогава високите постове в държавата ще престанат да привличат негодниците. Ние научихме много неща от Родис и от всички вас, но сами ще трябва да разработим методите за борба. Прекрасните филми за Земята и могъщият ум на Вир Норин ще ни бъдат опора из дългия път. Нямаме думи. с които да ви се отблагодарим, братя! Този паметник завинаги ще остане с нас. — Таел показа една снимка на «Тъмен пламък», направена с телеобектив от хълмовете близо до звездолета. Ола Дез веднага я пресне. В зрителното поле влезе Сю-Те, която каза нещо на Вир Норин.