А междувременно принцът се влюби.
(— Знаех си — измърмори Конър. — В истории като тази тъпите принцове винаги се влюбват — и той отново закрачи към вратата на кухнята. — Тъкмо ми се стори, че става интересно.)
(С едно ловко движение чудовището го сграбчи за глезените с дългата си силна ръка, вдигна го, провеси го с главата надолу и го задържа във въздуха така, че тениската на Конър се смъкна на главата му, а кръвта заблъска в ушите му.)
(— Та, както казах — продължи чудовището.)
— Принцът се влюби. Избраницата му беше дъщеря на прост фермер, но беше красива, беше и умна, каквато трябва да бъде всяка фермерска дъщеря, защото да въртиш ферма си е доста сложна работа. Кралството гледаше младата двойка с умиление.
Не и кралицата обаче. Тя беше установила, че времето, прекарано на трона, ѝ се беше усладило, и сега чувстваше странна неохота пред необходимостта да се оттегли, за да отстъпи мястото на принца. И така, кралицата започна да мисли, че навярно най-добре ще бъде, ако короната остане в семейството, за да може кралството да бъде ръководено само от онези, които притежават достатъчно мъдрост за това. И постепенно започна да ѝ се струва, че може би най-уместното решение в този случай е принцът да се ожени за самата нея.
(— Отвратително! — възкликна Конър, все още с главата надолу, — Тя му е баба!)
(— Мащеха-баба — поправи го чудовището. — Тя нямаше кръвна връзка с него, а и, откъдето и да я погледнеше човек, си беше една млада хубава жена.)
(Конър поклати глава и косата му се разлюля.
— Това е нередно — после замълча за миг. — Би ли ме пуснал вече, моля?)
(Чудовището внимателно го остави на земята и продължи да разказва.)
— Принцът също мислеше, че да се ожени за кралицата е нередно. Той каза, че по-скоро би умрял, отколкото да стори нещо подобно. Закле се, че ще избяга далеч, далеч с красивата фермерска дъщеря, а на осемнайсетия си рожден ден ще се завърне, за да освободи поданиците си от тиранията на кралицата. И така, една нощ принцът и неговата избраница побягнаха, яздиха дълго и спряха едва призори, за да си починат под клоните на едно гигантско тисово дърво.
(— Това си бил ти, нали? — попита Конър.)
(— Аз бях — отвърна чудовището, — но в същото време дървото беше само част от мен. Аз мога да приемам какъвто си поискам вид, но формата на тисовото дърво е най-удобната.)
— Принцът и фермерската дъщеря лежаха плътно прегърнати под изгряващата зора. Те бяха дали обет да запазят целомъдрието си до деня на своята венчавка в съседното кралство, но под дървото страстта ги надви и мина време, преди двамата най-сетне да се отпуснат и да заспят, голи, всеки в прегръдките на другия.
Те спаха под сянката на клоните ми през целия следващ ден, чак до часа, в който отново падна нощ. Тогава принцът отвори очи, „Събуди се, любов моя“, прошепна той на фермерската дъщеря, „защото днес ще яздим заедно към деня, в който ще станем венчани мъж и жена“.
Но любимата му не се събуди. Принцът я разтърси леко и чак когато тя се отпусна настрани, на лунната светлина той видя, че земята под тялото ѝ е напоена с кръв.
(— Кръв? — възкликна Конър, но чудовището просто продължи да разказва.)
— А после принцът осъзна, че и неговите ръце са изцапани с кръв, след това зърна окървавен нож в тревата до тях, захвърлен до корените на тисовото дърво. Някой беше убил неговата любима и го беше сторил така, че да изглежда, че принцът е извършил това немислимо престъпление.
„Кралицата!“, извика силно принцът. „Кралицата е виновна за това предателство!“
В далечината започна да се чува глъчка — хората от близкото село пристигаха. Ако намереха принца, те щяха да видят ножа, щяха да видят кръвта и щяха да го нарекат убиец. А после щяха да го накажат със смърт за делото му.
(— А после кралицата ще може да продължи да си управлява необезпокоявана — намеси се Конър и изсумтя отвратено. — Надявам се в края на историята да ѝ откъснеш главата.)
Принцът нямаше къде да бяга. Конят им беше препуснал и изчезнал, докато двамата с фермерската дъщеря бяха спали. Тайнствената му закрила сега беше тисовото дърво.
И само към него принцът можеше да се обърне за помощ.
Разбираш ли, дете, в онези дни светът беше млад. Стената между създанията на земята беше по-тънка, много по-лесна за преодоляване. Принцът знаеше това. Затова вдигна очи към клоните ни грамадното тисово дърво и заговори.