Хейли потръпна вътрешно, като си представи неразборията, която цареше в главата му. Като Джордж той се бе превърнал в информатор, бе помагал на куриерите да избягат на свобода. Но после като Теро ги бе преследвал и убивал. Нищо чудно, че всяка една среща се проваляше. В АССР нямаше изтичане на информация – изтичането идваше от самия източник. Това означаваше, че от личността на Джордж към тази на Теро все пак се предава някаква информация. Това я притесняваше повече от всичко друго, но трябваше да продължи да го притиска.
– Мислех, че разумът може да надделее – продължи Джордж.
– Все още може – потвърди тя.
– Не – отговори тъжно той. – Те пак дойдоха, за да ни убият. Сега единственото, което може да ги задържи настрана, е да им покажем, че разполагаме с неудържима сила.
Хейли трябваше да мисли бързо.
– Мога да преговарям с тях от твое име – предложи тя, стиснала гладката му ръка. – Американците вече ви обещаха амнистия – излъга Хейли. – Трябва само да се върнете в Щатите заедно с тях.
– Амнистия ли?
– Да – потвърди тя. – За теб и за баща ти – добави тя. Правеше всичко възможно, за да държи личността на Джордж съсредоточена и в контрол.
– Защо са го направили?
– Боят се руснаците да не се докопат до оръжието.
– Те работят с руснаците! – викна яростно Джордж.
– Не! – увери го Хейли. – Руснаците ни отвлякоха. Искат да ви убият. Но ако ми дадеш радио, мога да повикам помощ.
Джордж се поколеба.
– Сигурна ли си?
– Обещавам! – отговори тя. – Само ми дай възможност да го докажа.
За един дълъг миг той остана загледан в нея, сякаш обмисляше думите й.
– Нали затова се свърза с мен? – добави тя. – Нали?
Най-после той кимна.
– Ела!
Поведе я покрай редица контролни табла и спря пред последното.
Хейли видя защо. На пода лежаха проснати няколко мъже и две-три жени. Носеха окървавени лабораторни престилки. Някой ги беше застрелял.
– Татко, какво си направил?
Хейли се помъчи да си поеме въздух.
– Трябва да побързаме, Джордж!
Теро се поколеба и наклони глава на една страна.
– Какво имаш предвид? Как така са били предатели? – обърна се той към въздуха.
Хейли разбра какво се случва.
– Не, Джордж! – викна тя. – Не говори с него!
– Те работеха за теб! – каза остро той, сякаш спореше с баща си. – Построиха това за теб!
А после го обгърна странно, подобно на транс мълчание и Хейли почувства, че се двоуми.
– Остани с мен!
Теро се поколеба, размърда се тромаво и пусна ръката й.
– Джордж? – попита тя.
– Не – каза тихо той.
– Джордж?
– Не!
Този път изрева думата в лицето й. Очите му изведнъж станаха сурови, той я сграбчи с дясната си ръка за гърлото и я блъсна в стената. Силата на удара я зашемети. Ръката на Теро притисна трахеята й и цялата кръв сякаш се оттече от мозъка й.
– Моля те… – изохка тя, призоваваше другата страна на съзнанието на Теро. – Моля те!
Той я пусна и тя се свлече на пода до купчината тела.
– Как смееш да настройваш сина ми срещу мен!
– Не съм – успя да изхрипти Хейли. – Ние само… се опитвахме да помогнем.
– Не ми трябва помощта ти! – кресна Теро. – Нито пък помощта на сина ми. Ще поваля света на колене. След като видят какво ще направя с Австралия, няма да има нужда от преговори! Ще ме молят за милост!
Той отстъпи назад към контролния панел и премести главния превключвател на „включен”. Хейли чу как тежката електрическа верига се затваря, а големите генератори в другата стая се включват. Светлините около тях отслабнаха значително, а после започнаха отново да се усилват.
Скоро генераторите забръмчаха, започнаха да се въртят и пронизителният звук достигна връхната си точка.
– Не! – замоли се Хейли. – Моля те, не го прави!
– Толкова се радвам, че си тук! – изкрещя Теро. – Дори няма да чакам да удари часът нула. Ще ги накажа веднага. А ти ще стоиш до мен и ще гледаш как унищожавам тези, които ме преследват.
В сферичната пещера механизмите забучаха. Огромната конструкция от обикновени и електрически тръби започна да се накланя. Оръдието се обърна бавно. Тракаше като увеселително влакче, което влачат по стръмните релси към мястото, откъдето го пускат.
Хейли почувства, че й се завива свят, когато видя как оръдието бавно се завърта в нова позиция – позиция, от която щеше да насочи изкривяваща вълна през земната кора право към неактивния рифт в австралийската пустош.