– Кърт! – изрева Джо и свали пушката. – Крайно време беше! Едва не ми се наложи да се спасявам сам.
– Като те гледам, май си овладял положението – отговори Кърт. – Мога ли да ти предложа помощ?
– Май ще е по-добре да го направиш ти – подаде му оръжието Джо.
Тялото му се напрегна, когато Кърт внимателно се прицели и разби на пух и прах белезниците на ръката му, след което направи същото с белезниците на краката му. Джо пристъпи напред, безкрайно доволен, че е свободен. Само след секунди Кърт освободи и Григорович.
После разказа и на двамата какво се е случило и подаде на Григорович два пистолета, които беше взел от пазачите на затворниците.
– Мисля, че ще успеем да се справим, но не разполагаме с много време – каза той. – Къде е Хейли?
– Теро я отведе – отвърна Джо. – Каза, че искал да й покаже нещо. Мисля, че и аз, и ти знаем какво.
– Накъде тръгнаха?
– Не съм сигурен – отговори Джо. – Но мисля, че използва думите „качете я горе”. Това е само предположение, но ако бях злодей с леговище под земята, мисля, че щях да си подредя жилище някъде най-отгоре.
В този момент в килията влетяха Девлин и Масинга. Докладът им за ситуацията като че ли потвърди предположението на Джо.
– Хората на Теро се изтеглят на по-горните нива – съобщи Девлин. – Опитахме се да ги последваме, но те запечатаха коридора. Намерихме обаче нещо интересно.
– Какво?
– Стая с радиостанция.
Кърт се ухили.
– Чудесно! Време е да повикаме кавалерията.
ГЛАВА 48
Съобщението на Дърк Пит до Джим Кълвър предизвика трескава суматоха. Само след десет минути в Стаята за извънредни ситуации на Белия дом започна заседание. Присъстваха Кълвър, президентът, вицепрезидентът Сандекър и неколцина високопоставени членове на Съвета на началник-щабовете на американската армия. До тях се виждаше група от елитни съветници и помощници. Пит и Йейгър наблюдаваха събитията на плосък екран по обезопасена видео връзка.
След кратко описание на ситуацията се стигна до основния въпрос: времето почти изтичаше. Какво можеха да направят, за да спрат Теро?
С оглед на тази цел единственият, чието мнение имаше значение, беше един контраадмирал под оперативното име КПССАЩАО – съкращение, което означаваше, че е командир на подводничарските сили на САЩ в Атлантическия океан.
Макар че остров Хърд се намираше далеч от Атлантическия океан, адмиралът отговаряше също така и за подводниците, които в момента се намираха в Персийския залив и Индийския океан. Това бяха най-близките морски съдове до зоната, която сега се смяташе за обект: остров Хърд.
– …ракетите „Томахоук”, които се намират на тези кораби, са с увеличена далекобойност – заяви той в отговор на въпрос на президента. – Това означава, че и „Олбъни”, и „Ню Мексико” могат да вземат остров Хърд на прицел, макар и малко трудно.
– Тогава какъв е проблемът? – попита Кълвър.
– Времето – обясни контраадмиралът. – „Томахоук” са субзвуково оръжие.
– Което означава?
Адмиралът въздъхна.
– Времето между момента на изстрелването и момента, в който достигат целта при тази отдалеченост е три часа. Според сведенията, които ни предоставихте, разполагаме с по-малко от деветдесет минути, преди този човек да пристъпи към действие.
Стаята утихна. Всички знаеха какво означава това.
– Как е могло да се случи? – попита нервно Кълвър. – Заповядахме корабите да се придвижат на позиция още преди два дни.
– Реагирахме веднага щом получихме заповед накъде да тръгнем – отговори адмиралът. – Но остров Хърд е една от най-отдалечените точки на Земята, а ние не губим време да патрулираме по края на света. „Олбъни” беше най-близкият боен съд, но се намираше на близо четири хиляди мили от острова.
В стаята се втурна един помощник и подаде някаква бележка на Кълвър.
– Това май вече е без значение – каза бавно шефът на АНС. – Мрежата ни за ранни предупреждения е засякла вълна от неутрино частици в южното полукълбо. Не знаем точното местоположение, но можем да предположим откъде идва.
– Значи Теро няма да ни даде деветдесет минути – каза президентът. – И това ако не е фалстарт…
Вицепрезидентът Сандекър го прекъсна:
– Трябва да информираме министър-председателя на Австралия и да му съобщим, че Второто пришествие е подранило.
Пит мълчаливо наблюдаваше разискванията, докато не чу бръмченето на интеркома си. Беше госпожа Конри от комуникационния отдел.
– Входящо повикване по радиото за теб, Дърк.
Пит натисна бутона на говорителя.