– Какво да правим с него?
– Свалете го долу – каза Янко. – Труповете привличат внимание. По-лесно е да обясниш изчезване. Особено изчезването на някой пияница.
От моторницата под тях долетя вик:
– В лодката има още един човек. В безсъзнание е.
– Трябва да е бил в безсъзнание, когато са дошли тук – започна да разсъждава на глас Янко. – Не вярвам, че ще си спомни нещо. Отвържете моторницата и я оставете да се носи свободно. Когато се събуди, ще реши, че другият е паднал зад борда. Още един тъжен инцидент в морето.
Мъжът долу отвърза лодката и я оттласна от борда след това се качи обратно на кораба.
– Трябва да тръгваме – каза Янко, докато двамата мъже вдигаха Девлин, за да го внесат вътре.
– И после какво? – попита първият. – Какво ще правим с него, когато се събуди?
– Ще му покажем какво се е случило с кораба, който загуби – обясни Янко. – А после ще го пратим в ямата заедно с екипажите на ония корейски товарни кораби. Там може да търси диаманти за Теро като всички останали.
ГЛАВА 18
Австралийската пустош, на юг от Алис Спрингс.
„Ган” препускаше през пустинята като огромна метална змия – двайсет блестящи пътнически вагона, теглени от два еднакви дизелови локомотива, боядисани в керемиденочервено.
Наречен „Афган Експрес” в чест на афганистанските изследователи, помогнали за картографирането на мрачната вътрешна част на Австралия и украсен с лого с камила, влакът пътуваше по маршрут, който пресичаше континента, от Дарвин на север до Аделаида на юг. Веднъж на всеки няколко дни експресът спираше в Алис Спрингс, който се намираше почти по средата на маршрута му и в двете посоки.
Кратък четиричасов престой позволи на пътниците да разгледат малкото градче, но с наближаването на здрача влакът отново започна да се пълни. Кърт и Хейли се качиха малко преди потеглянето.
– Къде по-точно отиваме? – попита Хейли.
Кърт не отговори, просто продължи да върви напред, докато стигна до Платинения вагон, в който се намираха най-луксозните купета на влака. Един стюард отвори вратата на тяхното купе. Пред очите им се показа малка стая, с масичка и два големи фотьойла с плюшена тапицерия, които нощем се разпъваха и се превръщаха в легла. Помещението беше тясно, като самостоятелна каюта на кораб, но съвременният дизайн и обзавеждане го правеха да изглежда по-просторно. Виждаше се и една врата, която водеше до малка баня с душ.
– Избери която страна искаш – каза Кърт, – а после се отпусни и чакай великолепната вечеря, която ще ни сервират.
Хейли посочи кой фотьойл предпочита и Кърт остави малкия й куфар до него.
– Да ме впечатлиш ли се опитваш? – попита тя.
– Може би – призна Кърт. – Но най-вече си помислих, че след всичко, което преживя, няма да ти се отрази зле някой да се погрижи малко за теб. Не всеки ден се случва да предприемаме подобни начинания.
На устните на Хейли трепна лека усмивка. Изглеждаше едновременно изненадана и ободрена.
– Струва ми се, че е минала цяла вечност, откакто някой за последен път се е замислил от какво имам нужда. Благодаря!
– Няма за какво – отговори Кърт и остави и своя багаж.
Влакът бавно потеги.
След около час започна да се стъмва. През панорамните прозорци на купето се виждаше индиговото небе, което бавно се сливаше с матовото черно на планинската верига Макдонъл. На този фон пристигна вечерята, докарана на количка от един стюард.
Кърт плати на стюарда, даде му щедър бакшиш, а после започна да се държи като нещо средно между сомелиер и метр д`отел: разгъна салфетка от плат на коленете на Хейли и я запозна с виното.
– Каберне совиньон „Пенгроув”, реколта 2008.
– Обичам хубавото каберне – каза Хейли и очите й блеснаха като на дете, очакващо подарък.
– Точно от това не съм пил – призна Кърт. – Казват, че е много пивко, с лек аромат на ликорис и ванилия.
Той извади тапата, взе чашата на Хейли и й наля от двайсет и пет сантиметра височина.
– Хубавото наливане спомага за насищането на виното – каза той. – Ускорява процеса на дишане. Въпреки това обаче трябва да му дадем няколко минути.
– Добре – съгласи се Хейли. – Тези клети смачкани зърна са стояли вътре години наред. Би било срамота да не им дадем няколко минути да подишат чист въздух.
Кърт напълни и своята чаша и остави бутилката на масата.
После повдигна похлупаците от чиниите, сервирани пред тях. Първото блюдо беше супа, зелена като авокадо.