Сега и Хейли видя камиона.
– Какъв късмет, че успяхме да спрем – промълви тя.
Кърт се огледа.
– Не знам защо, но ми се струва, че късметът няма нищо общо.
Преди Хейли да отговори, той зърна точно това, което очакваше – мъже със ски маски изплуваха от нощта и се запътиха към спрелия влак.
ГЛАВА 19
Маскираните мъже се качиха на влака от няколко места, покатериха се между вагоните и отвориха със сила вратите.
– Какво става? – в гласа на Хейли звучеше паника.
– Имаш право на едно предположение.
Тя бързо схвана ситуацията.
– Търсят нас.
– Или това, или е някаква екранизация на Бъч Касиди, за която никой не ме е предупредил.
Хейли грабна мобилния си телефон и започна да набира в опит да повика помощ.
– Има сигнал, но май не толкова, че да набера.
– Губиш си времето – каза Кърт. – Най-вероятно са заглушили обхвата от кулата.
Погледна навън. На два вагона разстояние от тях един мъж стоеше настрана от влака и го оглеждаше внимателно.
– Имат човек отвън – съобщи Кърт. – Най-вероятно следят да не се измъкне някой.
По системата за оповестяване се разнесе глас. В него се долавяше лек акцент, който Кърт не можа да разпознае веднага. Със сигурност не беше кондукторът.
– Моля, запазете спокойствие! – каза гласът. – Току-що завладяхме влака, но не желаем да нараняваме никого. Търсим двама души: мъж със сребристосива коса, висок около метър и осемдесет, и жена, която е петнайсетина сантиметра по-ниска, русокоса. Казва се Андерсън. Ако ни съдействате, никой няма да пострада. Ако се намесите или започнете да спорите, ще пострадате или ще бъдете убити.
Съобщението свърши. Кърт открехна вратата на купето и погледна към тесния коридор.
В единия му край двама мъже тъкмо влизаха в едно купе. Бяха грубияни с набити тела, с дебели крака и ръце и с лица, скрити зад ски-маски. В движенията им нямаше и капка колебание. Кърт прецени, че са улични бандити, наети за пари.
Зад тях вървеше трети мъж, по-висок и по-слаб. Дори зад маската за ски, Кърт видя, че лицето му е тясно, а очите – хлътнали. Физически не беше впечатляващ като другите, но от него се излъчваше повече заплаха. Кърт предположи, че той е шефът.
Избухна вълна от крясъци. Във вагона отекна шум от боричкане, а после и от подмятане на някого из купето. Миг по-късно извлякоха в коридора мъж, висок колкото Кърт. До него стоеше млада жена. Приличаха на младоженци.
Водачът ги огледа изпитателно.
– Не – каза той безстрастно. – Не са те.
После леко се отдръпна назад и удари беззащитния мъж.
– Това е заради съпротивата ти.
Мъжът се отпусна тежко в ръцете на двамата бандити. Но шефът им не беше приключил. Напротив, разпали се и го ритна в гърдите, като го запрати през коридора обратно в купето му.
Всеки инстинкт в тялото на Кърт му заповядваше да се намеси, но шефът очевидно беше въоръжен, а бе възможно и двамата главорези да имат оръжие. А освен това точно сега имаше само една задача: да опази Хейли Андерсън.
Отново се приближи към прозореца и се подготви да го разбие. Да скочи навън в тъмното и да се изправи срещу един противник беше по-добре, отколкото да влезе в ръкопашен бой с трима.
Взе един стол и го вдигна над главата си. Преди да успее да го използва, вратата се отвори с трясък.
– Хвърли го! – изкрещя един глас.
Кърт пусна стола и се обърна бавно. Натрапниците го огледаха изпитателно, а после огледаха и Хейли.
– Предполагам, че сте дошли да раздигнете масата – каза Кърт и посочи към купчината прибори, чаши и чинии на пода.
Двамата мъже инстинктивно погледнаха надолу, в посоката, която им посочи. Реакцията им бе аматьорска, но те си бяха аматьори – местни здравеняци, намерени случайно из околността, наети да свършат мръсната работа на някой друг. За тази частица от секундата, Кърт се задейства: завъртя се на левия си крак, вдигна десния и го изстреля към корема на по-близкия мъж.
Токът на ботуша му се заби със силата на парен чук и събори мъжа по гръб. Той се сгърчи като сгъваем стол, засмука въздух и се хвана за корема, докато се свличаше на земята. Вторият главорез се хвърли към Кърт и огромните му лапи се стрелнаха към врата му.
Кърт блокира атаката му, като го сграбчи за китката и я изви. Използвайки значителната инерция на нападателя срещу себе си, го завъртя, накара го да загуби равновесие и го блъсна в земята. Мъжът тупна на пода, а Кърт се наведе и стовари върху лицето му долната част на ръката си.
Щеше пак да го удари, но знаеше, че шефът ще дойде всеки момент. Скочи и се обърна.