– Как е възможно при всичката тази технология да нямаш звънец? – попита Пит. – Или някое от онези неща в моловете, които пищят, когато някой влезе в магазина? Може би трябва да ти взема куче.
Лицето на Йейгър се изкриви.
– Вече имам куче. Оставям го вкъщи, защото пикае върху всичко, което види, и прегризва де що има жици.
– Умно решение.
– Какво те води тук? – осведоми се Йейгър.
Пит сложи на масата дебел пакет, увит в кафява хартия.
– От озитата. Папката и техническите данни. Реших, че ти и компютрите можете да ги анализирате.
– Изпратили са го на хартия!?
– Някои хора все още използват пощата, Ирам.
– Все едно да пишеш с перо – изсумтя Йейгър.
Пит се качи на платформата.
– Какво е всичко това?
– Нов интерфейс.
– Какво е това над окото ти? – попита Пит. – Приличаш на кръстоска между полковник Клинк от „Героите на Хоган” и киборг от „Стар Трек”.
– За нещастие се чувствам повече като сержант Шулц – оплака се Йейгър. – Защото на този етап „не знам нищо”�.
– Това не ми звучи правдоподобно.
– От АНС не искат да ми кажат нищо, въпреки че обещаха. Нищо не ми изпратиха – обясни Йейгър.
– Тази сутрин не ти ли изпратиха цяла партида данни?
– Всичките са сеизмични – отговори Йейтс. – Признавам, че са ни необходими. Но ти искаше да потърся нещо за тази Динамична теория на гравитацията, която уж бил създал Тесла. Поисках всичко, с което разполагат на тази тема, и не получих нищо. Протакат и ми пречат.
Пит реши, че ще се наложи да направи нещо по въпроса.
– Нека ти покажа нещо – каза Йейгър и махна на Дърк да се приближи към платформата между трите екрана.
Пит пристъпи напред.
– Чувствам се така, сякаш ще ми вземаш мярка за костюм.
– Ако искаш, системата може да ти вземе – съвсем сериозно отвърна Йейгър. – Но това ще е само хабене на ресурс.
– Зависи как ще ми стои костюмът – отговори Пит.
Без да му обръща внимание, Ирам посочи към левия екран, на който се появи снимка на едноетажна тухлена сграда. Имаше десет прозореца, разположени на равни разстояния един от друг, по пет от всяка страна на входната врата. Приличаше на училище.
Зад сградата се издигаше полузавършена конструкция. Беше решетъчна, подобна на Айфеловата кула, но й липсваха елегантните очертания на френската й посестрима. Всъщност изглеждаше по-скоро грубовата. На върха й имаше купол. Приличаше на огромна метална гъба.
– „Уордънклиф” – обясни Йейгър. – Един милион доларовата глупост на Тесла, както я наричали. Строежът й започнал през 1901-ва. Тесла настоявал, че това е само първата от многото кули, които щял да издигне в цял свят. Тези кули щели да позволят незабавното предаване на данни, както и – което е по-важно – безжичното разпространение на електрическа енергия.
– Удивително! – промълви Пит.
– Така е – съгласи се Йейгър. – Тесла работил по тази кула едновременно с разработването на своята Динамична теория на гравитацията. Вложил в нея всичко от себе си – всичките си финансови, физически и умствени ресурси. Едва не се самоубил в опитите си да я довърши. През 1905 година парите му свършили. Сградата останала негова години наред, но в крайна сметка обявили ипотеката за просрочена. Най-накрая, през 1917 година, специален екип взривил ръждясалата кула. В много отношения това бил най-големият временен неуспех в живота на Тесла. И все пак ето какво пише в това писмо.
Докато Йейгър говореше, на централния екран се появи фотокопие на написано на ръка писмо. Беше подписано от Тесла и адресирано до човек на име Уотърсън. Датата беше март 1905 година.
– Кой е Уотърсън? – попита Пит.
– Дениъл Уотърсън – отговори Йейгър. – Откритието чудо на Тесла от онова време. Компютър, моля прочети писмото!
Компютърът започна да говори с чуждестранен акцент, който звучеше доста убедително.
– Това гласът на Тесла ли е? – попита удивен Пит.
– Не – отвърна Йейгър. – Но е автентично пресъздаване на английския на Тесла. Начинът, по който навярно е говорел.
– Ти ли си го научил да го прави? – погледна Пит към екрана.
– Не, сам избра произношението въз основа на хиляда различни диалекта.
Пит поклати глава с удивление и се заслуша в гласа, който идваше от аудиосистемата на компютъра.
– Млади Дениъл, и двамата се бояхме, че този ден ще настъпи. Откакто изтекоха патентите ми за електродвигателите на променлив ток, финансирането ни намаля драстично. Нито господин Астор, нито господин Морган са склонни да вложат още средства…
Йейгър се наклони към Пит.
– Това трябва да са Дж. П. Морган и Джон Джейкъб Астор IV – оня, дето се удавил на „Титаник”.