Пит кимна.
– И преди сме се срещали.
– Спомням си.
– …намекнаха, че може би ще са склонни да ни отпуснат повече средства, ако успеем да демонстрираме прехвърлянето на енергия, но предвид факта, че не можем да неутрализираме аномалиите, с които се сблъскахме, смятам, че на този етап е прекалено опасно да опитваме. Не забравяй, бедността може да се преодолее с тежка работа. Смъртта не може. Няма да се превърна в инструмент, нанесъл вреда на толкова много хора, които дори не подозират за борбата ни. Поради това трябва да отклоня и другото предложение, което успя да уредиш.
Моля те, съобщи на генерал Кортланд, че оценявам усилията му, но не мога да продължа да работя в тази посока, преди да намеря решение за опасната точка.
С много надежди, Никола.
Компютърът беше приключил.
– Кой е този Кортланд?
– Харалд Кортланд – отговори Йейгър, – бригаден генерал, който отговарял за специалните доставки по онова време.
– Значи Тесла е решил да не иска повече пари от Джейкъб Астор, защото смятал, че е твърде опасно, а после е отказал финансова помощ и от американската армия?
Йейгър кимна.
– Според това писмо е точно така. Но като изключим писмото, не можах да открия никакво доказателство, че от армията изобщо са говорили с Тесла, камо ли да са му предлагали нещо.
Пит отново погледна към снимката на „Уордънклиф”.
– Много прилича на това, което са открили Кърт и Джо в онази наводнена мина.
– Съотношението на купола и тръбите е почти същото – съгласи се Йейгър. – И също като в мината, в кулата „Уордънклиф” на Тесла е имало електромагнитни проводни тръби, които стигали стотици метри под земята. Според Тесла той ги направил, за да може „да сграбчи здраво Земята”, за която твърдял, че не само ще осигури проводимост на енергията, но и ще осигури самата енергия.
– Единмилиондоларова глупост – промълви замислено Пит. – Само че като те слушам, Тесла май се е отказал от проекта почти с облекчение. Защо? От какво се е страхувал?
Йейгър наклони глава, сякаш отговорът беше очевиден.
– Най-вероятно тъкмо от това, което се стреми да постигне Теро: силата на това енергийно поле на нулевата точка може да се окаже толкова голяма, че да преобърне колата, да разпилее товара и да настане всеобщо разрушение.
Пит кимна. Започваше да вижда повтарящия се модел.
– Доколкото разбирам от това, което ми казваш – започна той, – както и от онова, което е казала онази австралийка, ученият, енергийното поле на нулевата точка е свързано и преплетено с гравитацията. Тесла е започнал да работи върху теорията за гравитацията и върху тези кули приблизително по едно и също време – около началото на века. После сякаш ги е зарязал и двете чак докъм... кога?
– Хиляда деветстотин трийсет и седма година – отговори компютърът.
Пит се огледа.
– Благодаря – каза той. Стори му се странно да благодари на машина. – Защо точно тогава?
– Недостатъчно данни – отвърна компютърът.
– Не може ли да предположи? – обърна се Пит към Йейгър. – И ако той не може, ти не можеш ли?
– Тогава Тесла вече е бил стар и разорен. Може би са му трябвали пари – каза Йейгър.
– Според това, което съм чел, на него постоянно са му трябвали пари. Защо през 1937 година да е било по-различно?
– Ти как мислиш?
Пит вдигна рамене, сякаш отговорът беше очевиден.
– Тесла е унищожил онзи проект „Уордънклиф”, когато е можел да го спаси или поне да го задържи на повърхността. А после, трийсет години по-късно, заявява, че е готов да демонстрира теорията си на цял свят. Как мислиш, колко голям е шансът да го направи, освен ако не е мислил, че е намерил решение?
И този път му отговори компютърът:
– Като се има предвид колко стриктно се е придържал Тесла към принципите си, шансът е по-малко от десет процента.
– Питах Ирам! – сряза го Пит. – Но нищо, благодаря.
– Пак заповядай!
Пит направи странна физиономия.
– Така работим ние – засмя се Йейгър. – Аз му говоря и той ми отговаря. Така работя още от едно време.
– Повече ми харесваше, когато имаше и холограма – заяде се Пит.
– Само защото мацката флиртуваше с теб.
– Може и да си прав. Сега може ли да се върнем към Тесла?
Йейгър кимна.
– Значи смяташ, че Тесла е намерил начин да елиминира опасността – тези аномалии, за които говори в писмото.
– Струва ми се логично – потвърди Пит.
– Може би – съгласи се Йейгър, – но Тесла така и не е публикувал теорията си. А след смъртта му тя е изчезнала.