В далечината блеснаха редица жълтозелени светлини. Те бяха наредени по морското дъно. Наподобяваха разделителната линия по средата на тъмна магистрала.
– Пет градуса наляво! – нареди Янко. – Намали скоростта до три възела!
Девлин видя как морякът от лявата му страна започна да трака на клавиатура.
– Автоматично насочване застопорено! Последователност за автоматично влизане в док започната!
Корабът продължи да се движи към слабите светлини.
– На място – съобщи морякът.
– Отвори външните врати.
Още няколко тракания, след което в нещо, което приличаше на каменна стена, се появи тънък лъч светлина. Пред очите на Девлин лъчът се разшири – плавно се отвориха огромни врати и разкриха тесен портал в основата на острова.
„Вояджър” преодоля течението и бавно влезе в нещо, което се оказа гигантска естествена пещера.
– Стоп машини! – нареди кормчията.
– Вратите на пещерата се затварят – съобщи другият моряк.
– Изкарайте „Вояджър” на повърхността! – заповяда Янко.
Чу се звук от въздух под високо налягане, който изтласква водата от резрворите на кораба. Звукът достигна кресчендо в мига, в който сто и трийсет метровият съд разцепи повърхността на водата.
Девлин гледаше със страхопочитание как резервоарите се изпразват, корабът изплува и от палубата се застичаха потоци вода. Пещерата бе осветена и Девлин видя, че помещението е малко по-голямо от самия „Пасифик Вояджър”.
Усети лек трус.
– Доковата рампа е на място – съобщи морякът.
Янко кимна.
– Отведи затворниците – нареди му той. – Аз лично ще покажа на Пади новия му дом.
– Нов дом ли?
– Точно така – потвърди Янко. – Добре дошъл в Тартар! Затворът на боговете.
ГЛАВА 23
Корабът на НАМПД „Орион”, 15.30 часа
1700 мили югозападно от Пърт
След като осуетиха опита за завладяване на „Ган”, Кърт, Джо и Хейли смениха превозното средство и се качиха на чартърен реактивен самолет. Той ги отведе до Пърт, откъдето тримата се прехвърлиха на хеликоптер „Сий Линкс”, който ги откара до кораба на НАМПД „Орион“ на триста мили от брега.
След това „Орион” се насочи право на югозапад към открито море. Към тях щяха да се присъединят още три съда на НАМПД, които после щяха да се отправят в различни посоки. Корабите щяха да потеглят на юг и да се опитат да определят местоположението на терористите с помощта на детектори, разработени от Хейли. Планът им беше прост: ако Теро реши да изпробва оръжието си, би трябвало да успеят да го засекат.
Хейли се зае с тежката задача да калибрира детектори, а Кърт се запъти към мостика. Влезе на мостика, точно когато започваше третата вахта.
През големите прозорци от дебело стъкло се виждаше небето – потъмняло и надвиснало над тъмносивото като олово море. Вълнението беше западно и не повече от четири бала� – изненадващо спокойно за тази част на света. На Кърт обаче нещата не му изглеждаха добре.
Той взе две чаши с надпис „ОРИОН” и малко изображение на съзвездието върху тях, напълни ги с кафе и се запъти към Джо, който бе застанал до капитана и разглеждаше картите и метеорологичната прогноза.
– Капитане? – Кърт му подаде една от чашите.
– Не, благодаря! – отговори капитан Уинслоу.
– Аз ще пия – каза Джо.
Кърт му подаде едната чаша и задържа другата за себе си. Отпи и после кимна към метеорологичната прогноза.
– Как е?
– Още няма буря – отговори Джо, – но налягането пада. Очакваме вълнение от запад.
Беше март, което означаваше, че в южното полукълбо е началото на есента. До най-големите студове оставаха още месец-два, но с прекосяването на 40 градуса южна ширина бяха навлезли в територия, известна като Ревящите четирийсет. На тази ширина Южният океан обгръщаше планетата като пръстен, непрекъснат от суша. Можеше да вдигне страховита буря, когато си поиска.
– До момента имаме късмет – обади се Уинслоу. – Но старите ми кокали ми подсказват, че това време няма да се задържи дълго така.
– Затишие пред буря? – попита Джо.
– Нещо такова – потвърди капитанът.
– Трябва да продължим – настоя Кърт, – дори ако времето стане много лошо.
Уинслоу също изглеждаше решен, но само донякъде.
– Няма да те подведем – обърна се той към Кърт. – Но ако в някакъв момент се окаже, че опасността за кораба и екипажа е прекалено голяма, ще трябва да взема правилното решение, Кърт. „Орион” е стабилен кораб, но не е предназначен за истински ураган.
Кърт кимна. Капитанът беше господарят на кораба и макар че Кърт отговаряше за мисията, думата на капитана щеше да е решаваща.