Руснаците я бяха кръстили RA-117 H. Повечето тактически ядрени глави имаха мощност най-много няколко килотона – достатъчно, за да заличат наведнъж няколко квартала и може би да опустошат някой и друг квадратен километър; RA-117 H обаче беше много по-мощна. Почти три пъти повече от бомбата над Хирошима.
– След като вземем мостри от технологията, трябва да активираме оръжието и да унищожим мястото. Този път не трябва да остане нищо нито от Теро, нито от експериментите му.
ГЛАВА 24
Максимилиан Теро мина покрай инженерите и техниците си, строени в редица – група аутсайдери, които бе превърнал в продуктивен екип. Сред тях имаше един севернокореец, избягал от Ким Джонг-Ил, една иранска двойка, заподозряна в предателство от радикалното правителство на Ахмадинежад, когато усилията му да създаде атомна бомба бяха осуетени от американски или израелски компютърен вирус, един пакистански учен, търсен от Интерпол за продаване на атомни тайни, германка на средна възраст с радикални идеи, които я бяха превърнали в персона нон грата в родината й, и един младеж от Чечня, невероятно гениален за годините си, но принуден да мине в нелегалност под заплаха от смъртна присъда за убийство на руски войници.
В известен смисъл те бяха като негови деца – така си мислеше Теро. Но само в известен смисъл.
Това, което ги държеше при него и ги караше да работят здраво, беше смесица от страх, обещания и липса на каквито и да било други възможности.
– Вие сте загубените овце, които прибрах под крилото си – каза Теро. Високомерният му баритонов глас отекна в полутъмната контролна зала. – Заедно ще видим плодовете на усилията си. Ще видим гения ми в целия му блясък.
Той застана до един контролен панел и натисна няколко превключвателя. Наоколо светнаха крушки, включиха се няколко компютърни монитора. Зад панелите имаше голям прозорец. От другата страна се виждаше огромна пещера, която сега се освети. Беше съвършено кълбовидна, с излъскан каменен под и извит куполовиден таван на почти сто и седемдесет метра. Формата й беше предимно естествена, но вярващите на Теро и робите му я бяха подобрили и я бяха превърнали в идеална сфера.
В сферата се издигаше механично кълбо, изградено от метални тръби и скеле. Приличаше на чудовищен жироскоп и в известен смисъл можеше да изпълнява подобни функции – можеше да се върти във всички посоки.
Това беше оръдието на Теро, крайната демонстрация на гения му. С него той можеше да насочи огромни количества енергия към всяка точка на Земята. Но за разлика от повечето оръдия, това нямаше да всее опустошение отгоре надолу. Щеше да накара опустошението да изригне отдолу нагоре.
Като извадеше от равновесие енергията на нулевата точка, скрита в недрата на Земята, Теро можеше да прелее тази енергия през самото сърце на земното кълбо, стига да поиска.
Една по една светлините на редицата от индикатори станаха зелени.
– Всички системи работят! – оповести чеченецът.
– Нагласете ги за минимално извличане! – заповяда Теро.
Инженерите започнаха да преминават през стъпките на протокола на Теро, през проверките и процедурите. Скоро стигнаха до точката, след която нямаше връщане.
– Превключвам от геотермално въвеждане – каза германката.
За миг светлините отслабнаха, а после пак блеснаха силно.
– Започвам последователността за зареждане – съобщи иранецът.
След няколко секунди проблесналата иконка на панела пред Теро показа, че зареждането е завършено. Мигът на истината настъпи. Теро натисна бутона за включване.
Светлините отново намаляха, този път много повече. Няколко от тях угаснаха. Извличането на огромното количество енергия от включения механизъм напрягаше докрай електрическата мрежа.
На един екран, поставен над наблюдателния прозорец, се появи равна линия. В първия миг не се случи нищо. А после линията затрепка и на екрана се появи ниска вълна.
В пещерата по дължината на тръбопровода и из кръглото пространство премина бледа вълна от слаба светлина. Проблесна и изчезна. Последва втора вибрация на енергия. Но за разлика от първата тази вълна се задържа. Започна да се движи назад-напред като призрак, уловен в капана на някакво изобретено от човешка ръка чистилище.
– Магнитното ограничително поле действа – съобщи иранката.
Осветлението около тях бавно възвърна интензитета си.