– В този момент всичко около нас се захранва от енергията на нулевата точка – оповести гордо германката.
В стаята се разнесоха приглушени възгласи – хората се радваха. Теро наблюдаваше монитора пред себе си. Вълната продължаваше да се люшка от висини към спадове, докато накрая започна да просветва един жълт индикатор.
– Нещо не е наред – обади се младият чеченец и се върна зад бюрото си. – Ритъмът не е стабилен.
– Невъзможно! – отсече някой от другите.
– Погледни сам.
Теро пристъпи към панела и огледа триизмерното изображение. Трябваше да бъде идеална сфера, като пещерата, но беше изкривено в една част, близо до върха. Линиите се дръпнаха на една страна, върнаха се рязко обратно и после пак се дръпнаха, като лоша картина на стар телевизор.
– Оправете го! – нареди Теро.
Още докато говореше, се включи втора аларма.
– Модулирайте полето!
Пакистанецът затрака по клавишите на клавиатурата си. Навън в пещерата грамадната, подобна на жироскоп конструкция започна да се върти в огромния си такелаж. Обърна се бавно, като гигантски телескоп, който се опитва да се ориентира според конкретна част от небето. Докато се движеше, втората аларма се изключи. Остана само проблясването на жълтия маркер на подобния на осцилоскоп екран.
Огромният набор от тръби се застопори. Призраци на електромагнитна енергия започнаха да се гонят един друг във вътрешността на сферата и да танцуват по лъскавите й стени. Цялата конструкция продължи да блести, сякаш бе обгърнато с огън на свети Елмо�.
– Контрабалансиращите вибрации са в действие – съобщи иранецът. – Би трябвало да са настроени идеално, но все още има леко изкривяване.
Теро побесня. Беше готов да заличи от лицето на земята този, който го беше провалил. Леко изкривяване при ниска енергия можеше да се окаже фатално при по-високи енергийни нива. Това щеше да направи заплахата му несъстоятелна.
– Обяснете провала! – заповяда той.
Всеки един от инженерите и техниците започна да изучава внимателно екраните си, проверяваше и препроверяваше за всеки признак, който можеше да е пропуснал. Заговориха помежду си, опитвайки се да разберат какво виждат.
– Е?!
– Не е от нас – каза най-накрая германката. – Енергията, която извличаме, е идеално балансирана.
– Тогава какво става?
Чеченският младеж проговори колебливо, сякаш не беше сигурен:
– Нещо там навън разчита сигнала ни, абсорбира част от него. Създава вмешателство и обърква баланса.
– Разчита сигнала ни ли? – повтори Теро и му се зави свят.
– Да – отговори младежът. – Мисля, че мога да го преодолея и да възстановя…
Ненадейно Теро проумя какво става. Истината го удари като чук.
– Не – нареди той. – Изключете го! Изключете всичко!
– Какво? – попита някой. – Защо?
– В момента ни сондират. Чакат да заредим, след което ще ни открият по сигнала. Изключете системата!
Теро понечи да изключи системата лично, когато една ръка се протегна пред него и му попречи. Обърна се и видя сина си Джордж.
– Как смееш да възпираш ръката ми! – изрева Теро.
– Късно е – отвърна спокойно синът му. – Вече ни засякоха, също като с радар. Вече няма смисъл да я спираме.
– Може да не е вярно – възрази Теро.
– Знаеш, че е.
– Тогава трябва да ги спрем – избъбри Теро.
Погледна към инженерите.
– Щом те могат да ни засекат, значи и ние можем да ги открием. Разберете откъде идва това изкривяване. Бързо!
Кореецът и двамата иранци веднага се наведоха над клавиатурите, като от време навреме хвърляха нервни погледи към Теро. Гледаха го уплашено и объркано, докато той продължаваше да разговаря със сина си.
– Не ни гледайте!
Те отново сведоха очи към работата си, направиха поредица от изчисления и стигнаха до резултат.
– В момента въвеждам местоположението – съобщи иранката.
Над чертожното поле� на монитора се появи карта. На нея се виждаше местоположението на Теро – остров Тартар. Освен това се виждаха водите на Южния океан, както и югозападният край на Австралия. Просветваща точка показваше мястото, където се намираше източникът на изкривяването – почти право на изток, едва на деветстотин мили от острова.
– Как е възможно да са толкова близо? – изпъшка той. – Предател! Някой от нас трябва да е предател!
– Трябва да е кораб – обади се кореецът.
– Разбира се, че е кораб! – изрева Теро.
– Може би трябва да изключим системата – предложи синът му.
– Сега ли?! – сопна се Теро. – Няма да стане! Както ти сам каза, вече е късно. Приготви се да ги унищожиш.