Този последен яростен изблик на морето можеше да убие всички на борда, но двете огромни ръце изхабиха по-голямата част от енергията си да се удрят взаимно. Докато отскачаха една от друга, течението, което създадоха, издърпа смазания съд на повърхността.
Корабът се задържа на повърхността само за минута. Скоро започна да се пълни с вода и да потъва. От сблъсъка останалите прозорци на мостика се изпотрошиха и помещението започна да се пълни с вода – ледена и режеща като нож.
Кърт все още стоеше, обвил ръка около Хейли. На мъждукащите аварийни светлини видя, че Джо отваря контейнер със спасителни салове, а капитан Уинслоу отчаяно заповядва на екипажа да напусне кораба.
Кърт грабна една спасителна жилетка, нахлузи я през главата на Хейли и я стегна здраво.
– Стой при Джо! – изкрещя й той.
Хейли кимна, а Кърт тръгна през водата към падналия помощник-капитан. Мъжът все още беше в безсъзнание. Надигна безчувственото му тяло и го подаде в ръцете на капитана. После погледна към стълбите към долната палуба.
Видя как водата се плисна върху един моряк, който залитна напред. Беше ранен. Нямаше сили да се бори с нахлуващата вода. Кърт го дръпна и му помогна да стигне до Хейли, която му навлече спасителна жилетка. Кърт се вкопчи в парапета и тръгна надолу.
– Няма смисъл – обади се морякът, – всички са мъртви. Тези, които не успяха да се изтеглят, когато корабът се разби, се удавиха. От тази палуба надолу всичко е пълно с вода.
Без да обръща внимание на думите му, Кърт се спусна по потъналото във вода стълбище и се гмурна в ледената черна течност. Запромъква се напред. С едната ръка се подпираше на стената, а другата държеше протегната напред и безчувствените му пръсти търсеха следа от някой моряк. Не намери никого и се върна обратно.
През разбитите прозорци на мостика продължаваше да нахлува вода. Почти всичко беше залято.
Джо сграбчи Кърт и го отскубна от парапета.
– Няма да те оставя да се убиеш! – изкрещя му той и го повлече към люка и към надутия оранжев сал.
Метна го на сала и скочи след него. Салът се отклони настрани от борда на потъващия „Орион”. След малко корабът изчезна под вълните с няколко приглушени изригвния на въздух и вода.
Кърт се огледа. С изключение на моряка, когото бе успял да качи горе, единствените оцелели бяха хората от мостика.
Шестоъгълният спасителен сал се залюля на една от по-малките вълни и Кърт впери поглед в мрака. Мъчеше се да види някаква следа от друг сал или от някого във водата. Но наоколо се простираше само мастиления океан. Нямаше и друг проблясък, подобен на онези, които предшестваха появата на странните пропадания в морето.
– Имаме ли сигнални ракети?
Джо започна да рови в комплекта за оцеляване на сала.
– Шест – отговори той. – Три бели и три червени.
– Изстреляй бяла – каза Кърт. – Трябва да видим дали има още някой.
Джо насочи сигналния пистолет над морето и стреля. Малката пламтяща сфера се понесе със свистене нагоре и хвърли студена светлина над вълните. Кърт се взря във водата. Очите му се стрелкаха напред-назад по подвижния килим от вълни.
На повърхността бяха изплували множество отломки и останки – изолация, разни пакети, спасителни жилетки, всичко, което се беше отскубнало от хватката на потъналия кораб. Кърт не видя следа от друг сал, но зърна двама души, подмятани нагоре-надолу сред отломките.
– Там! – посочи той и грабна едно гребло.
Ракетата продължи да свети около десетина секунди, но Джо бе успял да намери фенерче и задържа лъча, насочен към моряците, докато Кърт и капитан Уинслоу гребяха към тях.
Кърт издърпа първия моряк на сала. Беше млада жена, която си спомняше от стаята с радиостанциите. Вторият оцелял беше помощник-боцманът, когото Кърт беше видял на смяна снощи. Нито един от двамата не реагираше.
После намериха още двама, които Кърт не познаваше.
– Те… живи… ли… са? – попита Хейли през тракащи зъби.
– Едва-едва – отговори капитанът. – Почти са замръзнали. Във вода с температура три градуса на хипотермията не й трябва много време. Трябва да ги стоплим.
– С какво? – попита Хейли.
– С нашата телесна топлина – отвърна Кърт. – Трябва всички да се сгушим един до друг. Всички сме мокри. Ако не се постараем да запазим топлината си, скоро ще я загубим.