Всички се преместиха към средата на сала и да се облегнаха един на друг, като придърпаха над себе си едно микрофибърно одеяло. Само Кърт и Джо продължиха да обхождат с лъча на фенерчето студеният океан и да търсят още оцелели.
Издърпаха на сала няколко спасителни жилетки, както и няколко парчета плат и пластмаса – неща, които можеха да им свършат рбота. Но други оцелели не намериха. Най-накрая се отказаха.
– По-добре да не хабим батерията – каза Кърт.
Двамата с Джо се сгушиха до другите и угасиха фенерчето.
– Трийсет и девет мъже и жени – промълви капитанът. – Какво се случи с морето? Какво беше това? Никога не съм виждал такива вълни. Отваряха кратери по пътя ни.
Кърт погледна към Хейли.
– Оръжието на Теро – обясни мрачно тя. – То въздейства на гравитацията.
– А тази гравитация въздейства на течности много по-лесно, отколкото на твърди тела – добави Кърт с мрачен глас, повтаряйки думите й отпреди малко.
– Прилича на мехур – успя да промълви тя. – Точно локализиран, но много мощен. Заставя водата да се отдръпне на една страна, а после, когато отмине, кратерът, както го нарекохте вие, рухва под собствената си тежест.
– И водата се плисва обратно – добави капитанът.
Тя кимна.
– Много съжалявам!
– Не сте виновна вие – успокои я капитанът.
– Виновна съм! – отвърна Хейли. – Аз бях една от онзи, които създадоха тази теория. А детекторът, който използвах преди малко, вероятно е издал местоположението ни. Това е единственото обяснение. Единственият начин, по който биха могли да ни намерят.
Кърт се опита да я утеши, но не знеше какво да каже. Дори и в най-оптимистичните си надежди не можеше да си представи как ще успеят да се спасят, а камо ли да попречат на Теро да изпълни злобната си заплаха.
ГЛАВА 26
Щабквартирата на НАМПД,
Вашингтон, окръг Колумбия
Дванайсет часа разлика във времето разделяха Вашингтон, окръг Колумбия, и малката флотилия, която приближаваше Антарктика. В осем часа сутрешната смяна застъпи в залата за комуникация на НАМПД – голямо, модерно оборудвано работно пространство, което напомняше на център за ръководство на полети.
От тази зала наблюдаваха и следяха екипите и плавателните съдове на НАМПД по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, по цял свят. Имаше много начини за изпращане и получаване на данни и поддържане на комуникация, но криптираната сателитна връзка бързо се превърна в най-предпочитания метод, защото беше най-ефикасна, най-сигурна и най-надеждна.
Освен в случаите, когато не работеше.
Пет минути след като дойде на работа, Бернадет Конри вече знаеше, че това ще е един от онези дни, в които техниката сякаш се е наговорила да им създават повече проблеми, отколкото да им помага.
Бернадет беше ветеран с десетгодишен опит в НАМПД. Имаше къса тъмна коса, светлозелени очи и силно чувство за дълг. Носеше модерни очила, но почти никакви бижута и се славеше като ръководител, който много държи на детайлите.
Първото нещо, което изискваше чувството й за дълг, когато застъпеше на смяна, беше заедно със специалистите по комуникация да прегледа списъка с настоящите операции и да се погрижи всеки проблем да бъде решен. През последната седмица тази задача се оказа доста трудна заради все по-честите слънчеви изригвания.
След като прегледа дългия списък с кораби и оперативни екипи, които се бяха сблъскали с проблеми през нощта, Бернадет се зачуди как военноморските командири са успявали да се справят по времето, когато не е имало сателитното проследяване и стелитна връзка.
За щастие видя, че почти всички проблеми от последните дванайсет часа са били решени. Всички освен един.
Тя седна пред командното табло с надпис „РЕГИОН 15”. Регион 15 включваше по-голямата част от Южния океан на юг от Австралия и това, което НАМПД беше нарекла „Антарктическа зона 1”.
– Какво става с „Орион”? – обърна се тя към опертора.
– През последния час нямаме никакви данни от него – отвърна той. – Но връзката ту се включва, ту се изключва от два дни насам.
– Получаваш ли данни от „Дорадо” и „Джемини”?
Операторът затрака по клавишите.
– И тях ги бяхме загубили за малко – каза той. – Но сега имаме чиста връзка и с двата кораба.
Това разтревожи Бернадет. Тя посегна и натисна един клавиш на клавиатурата пред оператора. На екрана се появи карта с последното известно местоположение на „Орион”.