– Много по на юг е от другите кораби, но слънчевата активност вече намаля значително. Би трябвало да получаваме сигнал. Да са се обаждли по радиото?
– Те са на безшумен режим – напомни й оперторът.
– Кой е на борда?
– Остин и Дзавала.
Госпожа Конри въздъхна.
– Тези двамата са пословично нехайни по отношение на докладите. Кой е дал нареждането за безшумен режим?
– Лично Дърк Пит.
Обикновено почти цялата работа на НАМПД вървеше без каквито и да било конфликти, ако изключим обичайните бюрократични брътвежи, които се срещаха навсякъде. Още от самото начало организацията беше готова да се разправя с тези, които по един или друг начин нарушават правилата. Щом имаше заповед „без контакт”, „без шум” или „само наблюдение и проследяване”, това най-често означаваше, че става дума за деликатна или тайна задача. Означаваше също така, че не бива да безпокоят конкретен кораб или екип или да се свързват с тях по какъвто и да било начин, който би могъл да издаде присъствието му на трета страна.
Сателитните комуникации им помагаха да заобиколят тази пречка. Данните можеха да бъдат кодирани, а после изпращани и получавани, без да издадат местоположението на кораба, както би го издало използването на радио, ако го засечаха. Но ако слънчева буря например пречи на работата на сателитите, това оставяше отдалечените кораби, както и отговорниците, които трябваше да ги държат под око, в пълно неведение.
– Нещо необичайно при последното предаване на данни?
Операторът поклати глава.
– Когато връзката прекъсна, всички данни бяха нормални. Няма признаци за беда. Светлинният авариен сигнал на „Орион” също не се е активирал.
Светлинните аварийни сигнали бяха автоматични и бяха конструирани така, че да се задействат, когато корабът потъне, дори наблизо да няма никой, който да ги активира. Но Бернадет Конри си спомняше поне един случай, когато корабът потъна толкова бързо, че светлинният сигнал изобщо не получи възможност да изпрати съобщение.
– Какъв е метеорологичният доклад?
– Нищо особено – отговори той. – Западно вълнение, около четири бала. Средносилна буря, която се задава на около петстотин мили от последното им известно местоположение.
„Времето не е лошо – помисли си тя. – А и все пак става въпрос за Остин и Дзавала.”
– Внимавай за всяка промяна – нареди Бернадет. – Ще съобщя на директора, че сме загубили телеметричните им сигнали.
* * *
Дърк Пит изслуша доклада и кимна. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред. Това чувство се засили при следващото обаждане от Ирам Йейгър.
– От АНС току-що ми изпратиха нови данни – каза Йейгър. – Засекли са голяма експлозия на неутрино частици преди малко повече от час. Било е някъде близо до „Орион”.
– Това не е хубаво – каза Пит.
– Защо?
– Защото „Орион” изчезна от радара – отговори Пит. – Загубихме контакт с тях преди около час, точно когато се канеха да активират детекторите за енергия на нулевата точка. Или са се провалили с гръм и трясък, или е станало нещо по-лошо. И в единия, и в другия случай единствената ни надежда да намерим Теро е, ако другите кораби успеят бързо да вкарат детекторите си в обхват.
Йейгър замълча за миг.
– Не съм сигурен, че идеята е добра – каза най-накрая той.
– Защо?
– Никой от нас не разбира добре как действа детекторът – обясни Йейгър. – А тази енергия на нулевата точка е като дух в бутилка, при това на настроения. Симулациите, които пуснах, още не са довели до устойчиви резултати. Като се има предвид този факт, има възможност, макар и съвсем малка, самият детектор да е въздействал на полето на нулевата енергия и или да е прекъснал всички системи на „Орион”, или да е предизвикал нещо още по-лошо.
Пит обмисли тази възможност, преди да отговори:
– Всъщност не това те притеснява, нали?
– Не – призна Йейгър. – По-вероятно е по някакъв начин детекторът да е издал местоположението им. И ако Теро е разбрал, че го наблюдават…
– Ще отговори – довърши Пит.
– Именно – потвърди Йейгър. – А ако притежава силата да разцепи цял континент наполовина, нападението над един малък кораб е все едно да убие муха.
Пит си помисли за екипажа на „Орион”. На борда на този кораб имаше трийсет и девет мъже и жени, сред които някои от най-близките му приятели.
– Защо не ни е предупредила? – зачуди се на глас той. – Ако е съществувала такава възможност, защо госпожица Андерсън не ни е съобщила за това?
– Нямам идея – отвърна тихо Йейгър. – Но според мен не трябва да използваме детекторите.