Кърт усети лека надежда. Хейли мислеше бързо.
– Наистина ли очакваш, че ще ти повярвам? – попита мускулестият руснак. – Ти си ученият. Имали са причина да те вземат – същата причина, поради която ние се опитахме да те отвлечем. Защото ти си единствената, която разбира какво прави Теро. Следователно е логично ти, а не той да си разбрала къде се намира Теро.
– Компютърът определи местоположението на Теро – заобяснява отчаяно Хейли. – Извадих разпечатка с това местоположение. Втурнах се към Кърт, за да му я покажа. На нея имаше числа и линии, но аз не знам нищо за азимут, обхват и координати. За бога, дори не обичам да излизам от Сидни! Показах я на Кърт, той я видя. Разчете я. Каза ми, че плаваме в грешна посока. А после ни удари вълната, разби кораба и ни потопи за трийсет секунди.
Командосите се спогледаха.
– Чудехме се какво е станало – каза Григорович. – Видяхме много отломки, както и някои от членовете на екипажа ви. Боя се, че всички бяха мъртви.
– Оръжието на Теро работи – обясни Хейли. – Откри ни, защото излъчихме вибрация. Което означава, че дори да ви направя детектор, ако го включите, само ще си подпишете смъртната присъда. Той ще ви унищожи точно така, както унищожи и нас.
Григорович се обърна към Кърт:
– Тя говори убедително, но това променя нещата само временно. Ще ми дадеш това, което искам, или ще убия приятелите ти един по един.
Кърт беше сигурен, че ще ги убие така или иначе.
– Не – заяви категорично той, – няма да стане така!
Руснакът вдигна вежди.
– Ще стане така, както аз кажа! – каза твърдо той.
– Не ми приличаш на глупак – започна Кърт, – затова не се дръж с мен като с глупак. Ако ти дам това, което искаш, вече няма да имаш нужда от нас. И тогава всички ще умрем. Не си въобразявам, че ако ти дам в ръцете единствения коз, с който разполагаме, ще спася когото и да било. Не съм чак толкова тъп.
– Тогава ще ти го изтръгна с изтезания – отсече Григорович. – Ще те накарам да проговориш.
Кърт погледна руския убиец право в очите.
– Давай. Може да проговоря. Може да ти дам местоположение. А може и да ти дам цяла дузина местоположения, така че да се луташ цяла вечност из Антарктика и да търсиш плячката си. А може и да те пратя право пред него, за да те вземе на прицел и да разбие този кораб така, както разби нашия. Наистина ли искаш да поемеш този риск? Давай, опитай се да ми изтръгнеш отговора със сила. Няма да разбереш какво получаваш.
Григорович изглеждаше впечатлен от предизвикателството на Кърт. Дори започна да се подсмихва.
– Гениален отговор – рече той. – Нещо повече: вярвам ти. Не защото нямам друг избор, а защото на твое място щях да направя съвсем същото. Само че имам заповеди и ще ги изпълня… до последната подробност.
– Тогава ми позволи да ти помогна – каза Кърт.
Григорович присви очи.
– Преследваме една и съща цел – обясни Кърт. – Да спрем Теро. На теб може и да не ти пука кога точно ще се случи това, но ние бихме предпочели да побързаме, преди да е опустошил Австралия.
– Ние можем да го спрем – заяви Григорович. – Кажи ми къде да го намеря, и ще унищожа бърлогата му. Давам ти думата си, че когато свършим, ще освободим и теб, и екипажа ти.
– Имам по-добра идея – каза Кърт. – Ще ви заведа до него и тогава ще го унищожим заедно.
Григорович пое дълбоко въздух. Необходимостта да преговаря или да помисли за какъвто и да било компромис го разгневяваше. „Щом началното предложение не му хареса – помисли си Кърт, – окончателният вариант пък съвсем няма да му е по вкуса.”
– А освен това – продължи той – ще ни дадете оръжия. Пушки и резервни пълнители за мен, Джо, капитана и всеки друг член на екипажа ни, който поиска.
– Бройте ме и мен – обади се Хейли.
– Мен също – присъедини се помощник-капитанът.
Григорович вдигна вежди.
– Очаквате да ви дам оръжие? Тук, на този кораб?
– Да – каза спокойно Кърт. – И преди това няма да ти кажа и дума.
Григорович кипеше от гняв. Очите му се присвиха, а зъбите му изскърцаха. Беше в капан и го знаеше. Но не отхвърли директно предложението. Това означаваше, че най-малкото го обмисля.
– Един мой сънародник използва израза „мир посредством сила” – цитира Кърт Роналд Рейгън. – Твоята и моята нация държаха взаимно ядрени оръжия до главите си цял половин век. Това осигури стабилни – макар и донякъде напрегнати – отношения. Но никой не дръпна спусъка, така че методът очевидно работи. Според мен все ще успеем да преживеем няколко дни при подобни условия, още повече, че имаме и обща цел.