– Това е лудост! – намеси се Киров.
Кърт преглътна отговора си, без да откъсва поглед от Григорович.
– Споразумяхме ли се?
Григорович се облегна на стойката за спасителна лодка и поглади замислено брадичката си. Кърт почти можеше да чуе как щрака мозъкът му.
– Ще ти дам един пистолет – каза най-накрая той. – А на този от приятелите си, когото избереш, ще дам една пушка. Няма да получиш от мен нищо повече – освен смърт.
– Докато не постигнем общата си цел – добави Кърт.
Григорович не каза нищо в отговор на това заявление. Само погледна към Джо.
– Ти! Въоръжи се.
Позволиха на Джо да вземе една пушка. Той бързо я провери и я насочи към Григорович. В отговор двама от командосите насочиха оръжията си към него.
– Виждаш ли? – отбеляза Кърт. – Спокойно и стабилно.
После освободи Киров, подаде сигналния пистолет на капитан Уинслоу и грабна от палубата един от пистолетите „Макаров”. Дръпна затвора, за да се увери, че в патронника има патрон, и после върна ударника на мястото му.
– Получихте оръжията си – каза Григорович. – Сега ще ме придружиш до мостика и ще кажеш на навигатора в коя посока да се движим.
Кърт погледна към другите и получи поредица от погледи в смисъл „Надявам се, че знаеш какво правиш.” Кимна уверено.
– Води ме!
Руснакът мина през люка. Кърт го последва, а зад тях се занизаха Киров и всички останали.
Пътят до мостика щеше да им отнеме не повече от минута – време, което Кърт можеше да удължи, ако започнеше да влачи крака. Но това беше цялото време, с което разполагаше, за да състави план, който да насочи товарния кораб във вярната посока и да задоволи руснаците, без в същия миг отново да направи безполезни и него, и останалите оцелели членове на НАМПД.
„Най-много две минути” – помисли си Кърт. И това време вече течеше.
ГЛАВА 28
Мостикът на моторния кораб „Рама”, 23.40 часа, пет мили на югоизток от мястото
на потъването на „Орион”
– Чакаме, господин Остин!
Думите излязоха от устата на Григорович, но можеше да ги е изрекъл всеки един от командосите, от моряците виетнамци, които управляваха кораба, или дори от оцелелите членове на НАМПД – всички те стояха и гледаха с очакване към Кърт.
Двайсет души, половината от които въоръжени, наблъскани в помещение, по-подходящо за осем или десет. „Идеална рецепта за бедствие…”
– Дай ни курс – добави Григорович, вдигна пистолета и дръпна затвора.
Кърт продължи да гледа право напред. Стоеше до учудващо модерна щурманска маса. Всъщност пред огромен плосък монитор с тъчскрийн. Екранът беше бял, с черни индикационни линии. Изображението беше почти идентично с това на старите карти, когато ги осветят отдолу. Разликата беше, че този екран имаше функции за увеличаване и намаляване на изображението, можеше да показва теченията, вятъра и приливите. Можеше да предоставя информация по десетки различни начини.
Което в настоящия момент ни най-малко не можеше да помогне на Кърт.
Сега екранът беше центриран на местоположението на моторния кораб „Рама”, обгърнат единствено от дълбоко море, чак до ръба на картата.
– Намали увеличението – каза Кърт.
Навигаторът виетнамец погледна към Григорович, който кимна.
Навигаторът докосна екрана и почука по икона с увеличително стъкло и малък минус вътре. Екранът промени резолюцията си и показа ново ниво на увеличение – четиристотин мили от единия до другия ъгъл.
– Намали увеличението – повтори Кърт.
Повториха процедурата още няколко пъти, докато накрая картата покри по-голямата част от Южното полукълбо.
– Ако и сега не е на картата, ще ни трябва повече гориво – отбеляза Григорович.
Хората му се разсмяха, но смехът им беше нервен.
– Увеличи два пъти – каза Кърт.
Този път в горния десен ъгъл на фокусираната карта се появиха Пърт и югоизточният край на Австралия. Покрай долния ръб на екрана се виждаше назъбеният бряг на Антарктика. В крайната лява част на изображението стърчеше върхът на Мадагаскар.
Кърт впери поглед в самия център на картата, прикова очи в точката, която маркираше моторния кораб „Рама”. Опита се да види с периферното си зрение – не искаше да отклони дори най-бегло поглед в каквато и да било посока, за да не издаде какво търси. Умът му трескаво препускаше. Трябва да има начин.