Той се обърна към Сандекър:
– Знам, че ви е приятел, господин вицепрезидент. И съм сигурен, че ще го защитите. Но това е непростимо.
– Той не само ми е приятел – заяви гордо Сандекър. – Той също така е и патриот, направил за тази страна много повече, отколкото някога ще направите вие и цялата ви армия от интриганти и бюрократи. Така че какъвто и да ви е проблемът, преодолейте го. Президентът заповяда пълно сътрудничество по този въпрос. Затова сме тук.
– Вие двамата имате ли представа какъв е залогът? – попита Кълвър.
– А вие имате ли? – изстреля на свой ред Пит.
Кълвър кипеше от гняв. Каквато и съпротива да оказваше, знаеше, че току-що се бе провалил.
– Добре. Но искам да разберете едно: това, което ще ви покажа, е известно само на президентите на Съединените щати, както и на неколцина грижливо подбрани хора. Дори членовете на Конгреса не знаят. Смята се за държавна тайна от най-висок порядък. Ако проговорите за нея или по някакъв друг начин разкриете това, което ще видите тук, ви очаква наказание. Сигурен съм, че това се отнася дори за вас, господин Пит.
Пит се огледа.
– Не съм сигурен как това тук може да бъде някаква голяма тайна. Доколкото виждам, се намираме в национален парк или нещо подобно.
– Не – поправи го Кълвър, – намирате се над мястото на катастрофа. Това е истинският епицентър на земетресението в Сан Франциско от 1906-а година. Целият свят го смята за природно бедствие, но всъщност става въпрос за най-голямата рана, нанесена от нас на нас самите в историята на САЩ.
– 18 април 1906-а година – каза Пит. – Денят, в който са умрели Дениъл Уотърсън и генерал Хал Кортланд.
– Точно така – потвърди Кълвър. – Само че не са умрели в Топека, Канзас, и Сан Диего, Калифорния, както пише в документите. Умрели са тук, двайсет етажа под краката ни, заедно с още осемдесет и един човека – жертви, които не фигурират в официалния списък със загиналите при земетресението.
– Некролозите – прекъсна го Пит, разбрал какво се е случило. – Всички те са еднакви, бяха променени само няколко думи: име, причина за смъртта и местоположение. Всички те са били написани от един човек като част от прикриването на истината. Никой не си е направил труда да внесе някаква разлика. Който и да ги е написал, не е подозирал, че съвременният компютърен анализ ще забележи повтарящия се модел.
– Било е 1906-а – отбеляза Кълвър. – Допускам, че не са мислили чак толкова напред. Елате!
Тримата навлязоха в гората. Минаха през електрическа ограда и стигнаха до запечатан капак, по-стабилен от който и да е морски люк, който някога бе виждал Пит. Всъщност му напомняше на вратите на планинския бункер на НОРАД, само че много по-малък.
Кълвър въведе код, а после извади карта-ключ. Разнесе се звук от разчупване на печат и люкът се отвори. Зад него се показаха стъпала.
Тримата влязоха и Кълвър натисна един по един редица от превключватели. Модерни халогенни лампи осветиха мебели в стила на 40-те години на ХХ век. Повървяха малко и се спряха пред друга запечатана врата. Минаха през нея и се озоваха в асансьор, който ги свали в осветена пещера.
Помещението беше грамадно, но изглеждаше създадено или поне укрепено от човешка ръка. На места по стените имаше бетонни плочи. Стоманени греди, на места заварени и кръстосани, пресичаха пещерата във всички посоки. На Пит му се стори, че някой великан се е развилнял с детски строител.
Накрая стигнаха до открито пространство. Пит погледна към бездна, която се простираше стотици метри надолу. Дъното й беше пълно с вода.
– Тук се е провел експериментът – започна Кълвър. – Използвайки теорията на Тесла, Уотърсън заявил, че може да изтегли неограничена енергия. Построили машина, подобна на тази, която вашият приятел е открил в мината.
Пит се досети как са се развили събитията.
– След като Тесла се е отказал от „Уордънклиф”, Уотърсън е предложил идеята на армията и е сключил сделка с генерал Кортланд от свое име.
Кълвър кимна.
– Твърдял, че е разработил нова, подобрена версия.
– Зависи какво отделните хора смятат за „подобрена” – отбеляза Сандекър.
– Правилно – съгласи се Кълвър и посочи към някакви блестящи частици по стените. – Виждате ли това? Нарича се шоков кварц. Образува се само при сблъсък на метеорит със Земята или при избухване на атомна бомба. Цялата пещера е покрита с него, дори долу, в пропастта.
– От експеримента? – попита Пит.
Кълвър кимна.
– Уотърсън задействал машината си и започнал да получава обратна информация. Една линия, която свързва тази пещера с малка сигнална станция на повърхността, е записала какво се е случило. Многобройни вълни от енергия, предизвикани от първоначална малка вибрация. Всяка от тях била многократно по-силна от предишната.