Кърт вдигна поглед от дъската.
– Един ден – продължи Григорович – реших, че ще остана прав. Ще остана прав, докато ме убие, и тогава ще бъда свободен. Стоях, докато ме пребиваше, и успях да не падна. Това го вбеси още повече, докато най-накрая влезе във водата и се опита да ме събори. Това събуди нещо у мен – нещо, което не бях изпитвал никога дотогава. Бях го накарал да се промени. И така, вместо да го оставя да ме удави, започнах да се боря с него. За пръв път в живота си го ударих с юмрук. И когато го превърнах в кървава каша, взех онзи колан и удуших с него жалкото копеле.
Кърт не каза нищо.
– Погледът му – продължи Григорович. – Изражението му, докато умираше, не изразяваше нито шок, нито страх. Изразяваше гордост. За пръв път в живота си и за последен път в неговия бях успял да го впечатля.
Кърт обърна поредната чаша водка.
– Защо ми разказваш тази трогателна семейна история?
– Защото от този ден нататък вече знаех кой съм – отвърна студено Григорович. – От този ден нататък вече разбирах живота. Разбрах какъв ми е предопределено да стана. Убиец. Наемен убиец. Това е дарбата ми. Никога не съм се провалял при изпълнението на задача. Никога не съм оставял набелязаната мишена неунищожена. Това е съвършенството. Аз съм съвършенството!
– Освен Теро – вметна Кърт.
Споменаването на името сякаш потопи Григорович в мрачни размисли.
– Стига! – настоя Кърт. – Не е толкова трудно да се досети човек. Някой е взривил лабораторията на Теро и я е направил на парчета. По някакъв начин той е оцелял, а сега Русия е в списъка му с мишени. Вие сте били тези, които сте го взривили. Изглежда, сте смазали всичко освен главата на змията. Бих казал, че с нея сте се провалили с гръм и трясък.
Григорович се хвърли през масата и шахматните фигури се разпиляха из стаята, когато се опита да сграбчи пистолета. Стигна до него, преди Кърт да успее да реагира.
Кърт направи друго. Лявата му ръка се стрелна към бутилката с водка, сграбчи я и я разби в стената, след което доближи нащърбената основа до врата на Григорович. То се допря до кожата на руснака в мига, в който дулото на пистолета „Макаров” се заби в корема на Кърт.
Предпазителят беше вдигнат, черният дроб на Кърт – незащитен. Но югуларната вена на противника му също бе незащитена. И единият, и другият можеше да сложи край на живота на врага си само за секунда, но се намираха в патова ситуация. Ако Григорович стреляше, тялото на Кърт щеше да се сгърчи в конвулсия и назъбеното стъкло на бутилката щеше да пререже вената на руснака. Ако Кърт натиснеше ръба на бутилката, щеше да нанесе на Григорович смъртоносен удар, но смъртта нямаше да е достатъчно бърза, за да попречи на деветмилиметровия куршум да мине през черния му дроб и да разкъса вътрешните му органи.
Двамата се погледнаха в очите – двама мъже на прага на битката.
– В шахмата това се нарича „кръв” – каза Григорович. – Фигура за фигура – справедлива размяна. Но нашата размяна няма да е справедлива, нали? Сложи край на живота ми, и аз ще сложа край на твоя, но Киров ще накара да разстрелят екипажа ти преди зазоряване. Пешките, които така отчаяно се мъчиш да спасиш, ще умрат заедно с царя си. А предчувствам, че подобен изход не ти е по вкуса.
– Може и така да е – призна Кърт. – Но ако ме убиеш, ще загубиш единствения си шанс да намериш Теро, единствената възможност да заличиш единствения си голям провал. А гордостта ти няма да го допусне, колкото и да съм те разгневил.
Руснакът избухна в смях.
– Поне се разбираме!
Григорович свали пистолета и го пусна в скута на Кърт. После бавно се отдръпна от стъклото.
Кърт грабна пистолета и запрати настрана строшената бутилка.
– Ще намеря Теро и ще го унищожа – заяви Григорович. – За мен няма значение дали това ще се случи преди или след като е унищожил Австралия, Русия или останалата част от света. Ще го намеря и ще го убия, защото за мен това е нещо лично. И ще го направя, дори ако се наложи да тласна всеки мъж и всяка жена на този кораб към смъртта им.
Кърт кимна. Разпозна у руснака съвременен Ахав.
– Защо е необходимо да подтикваш толкова енергично хората си? – попита Кърт. – За тях заповедите не са ли същите като за теб?
– Заповедите да. Но самите те не са така пламенни като мен. Неспокойни са – още откакто разбрахме какво се е случило с твоя кораб. Също като хората на Колумб, и те се страхуват, че това пътуване ще ни отведе отвъд ръба на картата.