– Ето защо ни даде оръжие – проумя Кърт.
– Ти и хората ти сте добър противовес срещу тях – призна Григорович. – Сега си имат други грижи, не мислят само как да се отърват от мен.
– Ти си бил същински Макиавели – отбеляза Кърт.
– До момента действа – изперчи се Григорович, – но не знам докога ще е така. Киров ги подстрекава и заговорничи срещу мен. Може пък да намерят смелост да ме предизвикат. Ако стане така, ти и хората ти със сигурност ще загинете.
– Или пък ще се сражаваме за теб – предположи Кърт.
– Колкото и странно да звучи, да.
– Предполагам, че нямаме избор – рече замислено Кърт. – Въпросът е следният: според теб с колко време разполагаме, преди това да се случи?
Григорович поклати глава.
– Не – каза той, – не е това въпросът. Въпросът е: докъде си готов да стигнеш, за да спреш Теро?
Ето значи какво било. Григорович си търсеше партньор, кръвен брат в преследването на плячката, която му бе избягала.
– За да попреча на Теро да убие милиони ли? – попита Кърт. – До края на земята, ако е необходимо.
Григорович кимна. Точно този отговор искаше да чуе. По една случайност този отговор беше самата истина.
– Вече сме много на юг – каза руснакът. – Струва ми се, че почти сме там.
– Още не – отговори Кърт. Изправи се и погледна часовника си. Беше време за ново направление. – Кажи на кормчията да промени курса. Новият ни курс трябва да е 245 градуса.
– Значи все пак няма да ходим в Антарктика?
– Още не – каза Кърт, като запази истината за себе си. – Отивам си в каютата, за да поспя след всичко това. Ако Киров не ме убие през нощта, утре сутрин пак ще има промени в курса.
Григорович кимна и Кърт излезе в коридора. Там го чакаше един от командосите.
– Ти сигурно си пиколото – измърмори Кърт. – Заведи ме в каютата ми.
Мъжът наистина го поведе и накрая двамата стигнаха до двойка руски командоси, застанали пред каютата, в която беше настанен екипажът на НАМПД. Кърт мина покрай тях и влезе вътре, където го посрещна разгорещен спор.
Капитан Уинслоу и неговият помощник бяха от едната страна, Джо и Хейли от другата.
– …до момента успя да ни опази – казваше разгорещено Хейли.
– Залага живота ни на карта – възрази помощник-капитанът.
– Ако им беше казал това, което искаха да чуят, всички ние вече щяхме да сме мъртви – намеси се Джо.
Очевидно на кораба назряваше не само един бунт.
– На кого да кажа това, което е искал да чуе? – попита Кърт.
Всички се обърнаха едновременно.
– На руснаците – отговори капитан Уинслоу. – Докато ти беше долу и пиеше с шефа им, те дойдоха и отведоха ранените ни хора в лазарета. Сега обаче ни казват, че никой няма да получи медицинска помощ, преди да им дадем повече информация.
На Кърт това не му хареса. Но нямаше връщане назад.
– Не знам дали това е правилният начин на действие – добави Уинслоу.
– Друг не ни остава – отсече Кърт.
– Трябва да им дадем нещо – настоя капитанът. – Поне някакъв намек.
– Не. Ако направят правилно предположение, всички ще умрем – обясни Кърт. – Ще ни окачат тежести на краката и ще ни хвърлят през борда, за да не хабят куршумите.
– Моряците ми са в шок – каза Уинслоу. – Умират. За бога, Кърт, прояви малко разум!
– Няма място за разум! – тросна се Кърт. – Не виждате ли?!
Останалите погледнаха към него, изненадани от този необичаен пристъп на ярост.
– Хванати сме в капан между един луд и един умопомрачен – обясни той. – Григорович не е наред с главата. За него това не е задача. Това е някаква вендета. Може би дори самоубийствена мисия. Преди години не е успял да убие Теро и това го разяжда отвътре. Ако се наложи, ще ни убие до един само за да получи втора възможност да убие Теро. А той пък е още по-зле. Преди години е бил шизофреник, социопат. Можете ли да си представите как са му се отразили времето и болката? Нарекъл е бърлогата си „Тартар” – затвора на боговете. Как мислите, какво ни подсказва това за него? Той се смята за бог, при това преследван бог. Смятате ли, че ще се откаже от заплахата си?
Всички го гледаха странно. Несъмнено на този етап и той изглеждаше полупобъркан.
– Не може да е толкова зле – промълви помощник-капитанът.
– Може! И е! – увери го Кърт. – Ако някой мисли да оцелее на този кораб, предлагам да спре да си губи времето, защото най-вероятно няма да стане. Единственото, на което можем да се надяваме, е да попречим на Теро да действа. И за тази цел имаме нужда от руснаците също толкова, колкото и те от нас.
Джо го подкрепи – верен приятел както винаги. Хейли като че ли разбираше истината и се бе примирила с нея. Дори помощник-капитанът сякаш омекна. Но Уинслоу поклати глава.